Лопе Вега - Фуенте Овехуна

Крал Дон Фернандо

Кралица Доня Исабел

Дон Родриго Телиес Хирон — магистър на Ордена на Калатрава

Дон Манрике — магистър на Ордена на Сантяго

Фернан Гомес де Гусман — командор на Ордена на Калатрава

Лауренсия — дъщеря на Естебан

Фрондосо — син на Хуан Рижият

Паскуалаи Хасинта — селянки

Ортуньои Флорес — слуги на командора

Естебани Алонсо — алкалди (кметове) на Фуенте Овехуна

Хуан Рижият, Менго, Барилдо — селяни

Леонело — студент

Симбранос — войник

Двама съветника — членове на градския съвет на Сиудад Реал

Съветник — член на общинския съвет на Фуенте Овехуна

Селяни и селянки

Войници

Музиканти

Свита

Действието става във Фуенте Овехуна и на други места

Дворецът на магистъра на Калатрава в Алмагро

Командорът Фернан Гомес, Флорес, Ортуньо

Командорът:

Магистърът уведомен

ли е, че съм в града?

Флорес:

Да, знае,

че сте пристигнал.

Ортуньо:

Но нехае,

надува се.

Командорът:

Дори пред мен —

Фернандо Гомес де Гусман?

Флорес:

Неопитен е той е млад…

Командорът:

Макар че тук съм непознат

по име, трябва моя сан

на командор да уважава!

Ортуньо:

Подучват го в неверен час

да бъде неучтив към вас.

Командорът:

Ще свърши всичко зле тогава.

Със ключа на любезността

отварят се за миг вратите

на благосклонността. Враждите

се раждат с неучтивостта.

Ортуньо:

Да беше малко подразбрал,

че го презират, че го мразят,

в калта че искат да го сгазят —

по-скоро сам би пожелал

да влезе в гроба — пред позора

тъй троснато да се държи

и с нагъл жест да унижи

достойни, благородни хора.

Флорес:

Какво ужасно положение!

Да чакаш тука, да стоиш

без думица да промълвиш!

Загубваш всякакво търпение!

При среща между равноправни

безсмислица е грубостта,

но тирания става тя,

възникне ли между неравни!

А всъщност как това момче

да ви засегне ще посмее?

Навярно просто не умее

сърцето ви да привлече?

Командорът:

Щом на гърдите му стои

светият кръст на Калатрава,

щом носи меч — добрите нрави

е длъжен той да усвои!

Флорес:

Да няма някаква сплетня?

Ще трябва тя да се разсее!

Ортуньо:

Ако се върнем — по-добре е.

Командорът:

Не, всичко днес ще изясня!

Същите, магистърът на Калатрава и свитата му

Магистърът:

Фернандо Гомес де Гусман,

аз моля да ме извините,

току що каза ми вестител,

че сте пристигнали на стан

в града ни.

Командорът:

Имам основания

да се оплача. Чаках друг

прием. Достоен! Ние тук

сме хора с благородни звания:

магистър сте на Калатрава,

а аз — ваш командор, слуга

покорен ви и досега.

Магистърът:

Аз ви очаквах със такава

любов! Дано ви утеши

прегръдката ми!

Командорът:

Да, признавам,

че тая почит заслужавам!

Додето папата реши

да ви признай за пълнолетен,

в най-трудни мигове на вас

живота си обричах аз!

Магистърът:

Така е, командоре, ето —

пред кръста давам клетва свята:

като баща сте вий за мен!

Командорът:

Съм вече удовлетворен

от тези думи!

Магистърът:

За войната

какво се чува?

Командорът:

Позволете

да ви разкажа всичко. Знам,

че вий ще разберете сам

дълга си.

Магистърът:

Слушам, говорете!

Командорът:

Родриго Телиес Хирон,

велик магистър, възвисен

до този сан от смелостта

на вашия родител, който

се сам отрече преди осем

години от властта, отстъпи

ви свойто звание Магистър

на Калатрава — чест висока,

която беше потвърдена

от командори и крале.

Пий Втори, папата пресветъл,

благослови я с папска вула,

а пък приемникът му Павел

застави дон Хуан Пачеко —

велик магистър на Сантяго,

да управлява с вас ведно.