Лопе Вега - Фуенте Овехуна

и съдията — безпощаден,

и милостивия — глупак;

благоразумния зоват

хитрец, сърдечния — ласкател,

а християнина — мечтател

за райския живот отвъд!

Да казваш правдата — това е

непредпазливост, да търпиш —

то значи много се боиш;

нещастен ли си — то се знае:

за всичко си виновен сам!

Когато честна е жената

ще кажат: няма ум в главата;

щом вярна е — недъг голям

у нея има, но го крие!…

Е, стига толкова!… поне

разбрахте ли ме или не?

Менго:

Цял дявол!… Страх да те побие!

Барилдо:

Говори доста умно тя.

Менго:

Когато попът във купела

кръщавал те една неделя,

не са премерили солта!

Лауренсия:

Но нещо спорехте? Кажи!

Фрондосо:

До спор достигнахме накрая.

Послушай…

Лауренсия:

Ще се постарая.

Фрондосо:

Внимание ни окажи!

Лауренсия:

Аз слушам вече с интерес!

Фрондосо:

В ума ти имам вяра много

и искам да отсъдиш строго.

Лауренсия:

Добре! Какъв е спорът днес?

Фрондосо:

Аз и Барилдо с Менго спорим.

Лауренсия:

И за какво?

Барилдо:

Отрича той

Неща най-очевидни.

Менго:

Стой!

Лъжи не искам да говорим!

Аз съм за правдата!

Лауренсия:

В туй няма

съмнение. Каква е тя?

Менго:

Не съществува любовта!

Лауренсия:

Пресилваш.

Барилдо:

Глупост и измама!

Та без любовната омая

как съществувал би света?

Менго:

О, ако можех да чета,

щях философия да зная!

Ала безспорно е все пак,

че елементите враждуват

в природата и се редуват

във нея вечно ден и мрак,

вода и суша, пек и мраз…

В нас тая битка се пренася

и в жизнения път тя внася

кръв, жлъчка, флегматичност, страст.

За любовта там място няма!

Барилдо:

Не, Менго, тука и отвъд

живее всеки миг светът

в една хармония голяма.

Хармонията е любов.

И от любов се направлява,

и движи, и преобразява

животът — стар и вечно нов!

на всичко коренът е в нея!

Менго:

Аз не отричам любовта

в природата и знам, че тя

във всичко и навред живее.

Животът ни е подчинен

на нея. Всичко се изгражда

от неин глад и нейна жажда,

тя е у теб, тя е у мен,

на всекиго трепти в сърцето,

събужда вяра, дава сила

и от бедите е закрила!

Щом удар застраши лицето,

ръката се издига в миг,

за да го защити. Краката,

когато стигне ни бедата,

понасят ни без шум, без вик

и тялото ни те спасяват;

щом духне вятър, дигне прах —

очите са опасност! Тях

клепачите пък защитават.

Естествена любов е то.

Паскуала:

Какво тогава ни задяваш,

щом любовта и ти признаваш?

Напразно спорите!

Менго:

Защо?

Аз казвам: всеки в тоя свят

обича себе си и няма

любов от тая по-голяма!

Паскуала:

Ти лъжеш и ме хваща яд!

Мъжът с какво ще покори

любимата си? Със внимание,

със думи, песни, обожание!

Щом дойде пролетта, дори

и зверовете търсят нежност!

Менго:

Но всичко туй — отбележи! —

е себелюбие!… Кажи,

какво е любовта?

Лауренсия:

Стремежът

към красотата.

Менго:

И защо

стреми се тя към красотата?

Лауренсия:

Да й се наслади!

Менго:

Нещата

са ясни: любовта гнездо

за радост търси. Тъй ли?

Лауренсия:

Да.

Менго:

Е, не излиза ли тогава,

че търси да се наслаждава

егоистично любовта?

Лауренсия:

Да, Менго ти ме убеди.

Менго:

Човек сам себе си обича

и именно това нарича

любов!

Барилдо:

Свещеникът твърди

във проповед от свят амвон,

че имало любов, когато

единствено ценим душата —

тъй учел някой си Платон.

Паскуала:

Навлязохме във сложни теми,

които мъчат всеки ден

и най-големия учен

в училища и академии

и в разни университети.

Лауренсия:

Ти, Менго, гледаш на света

с особен взор, но любовта

дано ти пощади сърцето!

Менго:

А ти обичаш ли?

Лауренсия:

Честта си!

Фрондосо:

Да те накаже с ревност Бог!

Барилдо:

Е, кой е прав?

Паскуала:

За тоз облог

попитай хора беловласи,

клисарят нека или попът

да съдят спора ви докрай.