Лопе Вега: Фуенте Овехуна

отколкото претъпкани колчани…

Все пак със златото се мерят

и меховете вино. Щом вървят

войниците със тях на дълъг път —

отстъпват враговете и треперят!

Помага много виното във боя!

Тук има сирене, а тук за вас

и нещо лично съм донесъл аз…

Да ви е сладък хляба и покоя

след битката!… Не ни корете строго,

троха е всичко туй пред любовта

към вас!

Командорът:

Благодаря ви, господа!

Бъдете здрави! И на всички — сбогом!

Алонсо:

Да беше селската камбанария

от злато или да блести

тоз кипарис пред градските врати

от бисери — тогава щяхме ние

достойно да се отплатим!… Простете

ни тия дарове, но… няма как…

Командорът:

Вървете си! Благодаря ви пак!

Естебан:

Певци! Отново песента почнете!

Музиканти(пеят) :

Да живее дон Фернан,

славния ни командор!

Покорител на земи,

победител над врага!

(Алкалдите, селяните и музикантите излизат)

Командорът, Лауренсия, Паскуала, Ортуньо, Флорес

Командорът:

Почакайте тук вие двете!

Лауренсия:

Какво желаете, сеньор?

Командорът:

Надменността във твоя взор

отново, звяр прекрасен, свети!

Лауренсия(към Паскуала) :

Със тебе ли говори?

Паскуала:

Боже!…

Не с мене!

Командорът:

Моите слова

за теб са и за онова

създание със груба кожа.

Нали сте мои?

Паскуала:

Командоре,

да, ваши, но във всичко — не!

Командорът:

Та влезте в двора ми поне!

Там също тъй живеят хора!

Не някой друг, там аз живея!

Лауренсия:

Алкалдите да бяха, щях

да вляза. На един от тях

съм дъщеря! Сама — не смея!

Командорът:

Ей, Флорес!

Флорес:

Аз!

Командорът:

Къде се шляеш?

Забрави ли дълга си?

Флорес:

Влез!

По-бързо! Той ви прави чест,

а вий…

Лауренсия:

Не пипай, ще се каеш!

Флорес:

Глупачки!

Паскуала:

Може да сме прости,

но вече знаем хитростта:

щом влезем — тежката врата

веднага някой ще залости!

Флорес:

Трофеите си там сеньорът

ще ви покаже.

Командорът(настрани, към Ортуньо) :

Като влязат, ти

вратата бързо залости!

(излиза)

Лауренсия:

От пътя ми се махай, Флорес!

Ортуньо:

Нима не сте и вий в числото

на тия дарове?

Паскуала:

Мръсник!

Махни се още тоя миг!

Флорес:

Не прекалявайте, защото…

Лауренсия:

Не стигнаха на командора

кокошки, гъски и свине…

Ортуньо:

Не! Без месото ваше — не!

Лауренсия:

Ще му приседне на сеньора!…

(Лауренсия и Паскуала излизат)

Флорес:

Какъв ли гръм ще прогърми,

какви ли ще валят обиди,

когато командорът види,

че се завръщаме сами?

Ортуньо:

Да служиш никак не е леко:

за да напреднеш, да цъфтиш —

ще трябва всичко да търпиш.

Не щеш ли, бягай надалеко!

(Излизат)

В Медина дел Кампо.

Повяват се крал Фернандо, кралицата доня Исабел, дон Манрике, свита

Исабел:

Сеньор, опасност ни грози!

Войската нека е готова!

Алфонсо търси битка нова

и вярва, че ще ни срази!

Не е ли по-добре тогава

да го нападнем в близки дни?

Защото малките злини

след време по-големи стават!

Кралят:

Навара, Арагон стоят

зад нас… В Кастилия войската

да сложа в ред — и с непозната

и страшна сила тоя път

пак ще разбия враговете!

Исабел:

Ценя аз справедливостта

наравно с решителността!

Да ви приветствам позволете!

Дон Манрике:

Едни съветници дошли са

при нас от Сиудад Реал.

Приема ли ги моят крал?

Кралят:

Щом са пристигнали — да влизат!

Същите и двама общински съветници

Първи съветник:

Кралю прославен дон Фернандо,

небето божие ви прати

от Арагон при нас, в Кастилия,

за наше благо и спасение!

Представяме се най-смирено

от името на общината

във Сиудад Реал — пред вас

и вашата чутовна храброст —

и молим кралската ви помощ!

Ний смятаме най-висше щастие

да бъдем поданици ваши,

но лошата съдба успя

да ни отнеме тази чест!