Лопе Вега - Фуенте Овехуна

дойдох да си почина малко.

Сега, ако ми разрешите,

аз ще се върна при реката.

Командорът:

Презрението, със което

ме гледаш, мила Лауренсия,

повярвай, много накърнява

ония хубости, с които

небето те е надарило,

и за един миг се превръщаш

в чудовище… Но ако ти

успя до днес да се изплъзваш

и да отхвърляш любовта ми,

сега полето ми е таен

и мълчалив приятел. Няма

да си единствената тук,

която да обръща гръб

на своя Господар законен!

Склони ли ми Себастияна,

съпругата на оня Педро

Дебелия, а също тъй и

жената на Мартин дел Посо,

приела нежните ми ласки

почти след брачната си нощ?

Лауренсия:

По този път са те вървели

и вий не сте им първи спътник.

Подобна благосклонност много

мъже видели са от тях

след вас и дълго преди вас.

Но продължавайте лова си!

Ако не беше този кръст

на вашите гърди, аз бих

ви сметнала за дявол, който

е тръгнал подир мен.

Командорът:

Защо

си толкова несговорчива?

………………………………

(този стих липсва в оригинала)

Но да оставя арбалета…

Ръцете ми освобождават

езика от слова ненужни.

Лауренсия:

Сеньор, не сте с ума си вие!

Командорът:

Не се брани!

Фрондосо (настрани) :

Ако успея

да взема този арбалет,

не ще го метна на гърба си!

(Взема арбалета)

Командорът:

Е, стига вече!

Лауренсия:

Помогни ми,

о, боже!

Командорът:

Тука сме сами,

не се страхувай!

Фрондосо:

Командоре,

сеньор, веднага оставете

момичето — или мишена

ще търся по гърдите ваши

и кръстът няма да ме спре!

Командорът:

Ах, куче!

Фрондосо:

Кучета тук няма!

Ти, Лауренсия, върви си!

Лауренсия:

Бъди внимателен, Фрондосо!

Фрондосо:

Ще бъда! Ти върви, върви…

Командорът, Фрондосо

Командорът:

Къде ми бе умът, когато

оставих шпагата си вкъщи

и мислех, че звънът й може

да плаши дивеча?…

Фрондосо:

Сеньор,

ако натисна тоя спусък —

отивате на оня свят!

Командорът:

Мълчи! Мерзавец, подла твар!

Веднага хвърляй арбалета!

По-бързо! Дай го тук!

Фрондосо:

Какво?

И вие в следващия миг

да ме убиете?… Простете,

сега едно ще ви помоля

да помните: щом любовта

възтържествува във сърцето,

тя е всесилна и е глуха

за чуждите слова!

Командорът:

Нима

аз, храбрият и славен воин,

позорно ще обърна гръб

пред този селянин?… По-бързо

се прицели във мен и стреляй!

Веднага стреляй — и пази се,

защото мога да забравя

на рицарския бой закона!

Фрондосо:

Не, не! Не мога да престъпя

чертата между вас и мене

и трябва да се примиря.

Отивам си! А за да мога

живота си да защитя,

ще взема с мене арбалета.

(Излиза)

Командорът:

О, странна и печална случка!

Но оскърблението аз

със кръв и сълзи ще измия!

Бъди ми, Господи, свидетел!

Площадът във Фуенте Овехуна

Естебан и Първи общински съветник

Естебан:

На бива от общинските хамбари

пшеницата да изгребем, защото

година с лош късмет ни се стовари,

боя се, че привършваме брашното.

Дано наистина не ни завари,

бедата неподготвени.

Първи съветник:

Пред злото,

аз мисля, тия мерки са уместни.

Естебан:

И командорът нека се намеси!

А всички тези астролози нови

са нетърпими! Тайните свещени

уж ни разкриват с разни празнословия,

пък са невежи най-обикновени!

За тия самозвани богослови

уж бъдещите дни са изяснени,

но дума стане ли за днес — тогава

замлъкват и потаен вид си дават!

Нима те имат облаци в дома си

и знаят пътя на гърма небесен?

И откъде познават, щом се въси

небето, че ни носи скръб? Наесен,

когато сеем, със съвети къси

раздават ум и разум: тук овеси,

тук — тикви, тук — калеми за асмите,

а тикви, вярвайте, са те самите!

Предсказват още, че човек известен

сега умирал нейде в Трансилвания,

че виното ни в чаша ще се вмести,

че много бира ще сварят в Германия,

че идвал страшен студ не знам къде си,

че тигри ще се наплодят в Хиркания…

Но те си дрънкат, а пък все е тая —