Лопе Вега - Фуенте Овехуна

Симбранос:

Къде е командорът? Бързо!

Ортуньо:

Не виждаш ли, че е пред тебе?

Симбранос:

О, храбри дон Фернандо Гомес,

наместо шапката зелена

сложете бързо шлема бял

и ризницата! Оня подъл

и зъл магистър на Сантяго

и граф де Кабра обсадиха

войниците на дон Родриго

Хирон с войска неизброима,

събрана в името на трона

кастилски и завземат вече

самия Сиудад Реал!

Опасност има да загубим

това, което Калатрава

спечели с много кръв! Сега

от всяка крепостна стена

на Сиудад Реал се виждат

байраци с лъвове и кули

и с герба пъстър арагонски.

Макар Алфонсо Португалски

да иска да спаси Хирон,

не вярвам нашият магистър

в Алмагро жив да се завърне.

Сеньор, на коня се качете!

Врагът, съгледа ли ви само —

и ще побегне към Кастилия!

Командорът:

Достатъчно! Ортуньо, нека

тръбите свирят сбор! Площада

със конници да се изпълни!

Войници колко имам тука?

Ортуньо:

Навярно петдесет.

Командорът:

Веднага

Въоръжени — на конете!

Симбранос:

Ако не тръгнете навреме,

ще падне крепостта в ръцете

на краля!

Командорът:

Не! Бъди спокоен!

Ще изпреваря! Да вървим!

Местност край Фуенте Овехуна.

Лауренсия, Паскуала, Менго

Паскуала:

Ти, Менго, ще вървиш със нас!

Менго:

Страхувате се? Много чудно…

Лауренсия:

Да. Мястото е тук безлюдно,

сами не можем в късен час

да се завърнем в къщи. Той

ни чака може би в засада.

Менго:

Подлец! Изчадие на ада!

Лауренсия:

От него нямаме покой

и ден, и нощ.

Менго:

О, боже, дай

връз него мълния да падне,

та на безумствата му гадни

най-после да се сложи край!

Лауренсия:

По-страшен е от звяр свиреп,

от зла змия, от чума черна!

Менго:

О, нейде само да го мерна!…

Дочух, преследвал е и теб,

и че съвсем безсрамен бил,

когато те издебнал тайно.

Фрондосо те спасил случайно,

дори за малко не убил

той командора с арбалета.

Лауренсия:

Мъжете ненавиждах аз,

ала след случката тогаз

с друг поглед гледам на мъжете.

За мен Фрондосо е герой,

но днес е застрашен опасно

животът му!

Менго:

Да, много ясно,

за месец-два ще трябва той

да се укрие!

Лауренсия:

Ти си прав!

Аз му го казвам и го моля,

но той не слуша женска воля

и се кълне, обзет от гняв,

че командора ще намери

и на въже ще го качи!

Паскуала:

Фрондосо е храбрец! Личи!

Менго:

Аз командора да умеря

със камък ще е по-добре!

Веднъж с десницата юнашка

да развъртя аз мойта прашка —

той като куче ще умре!

Той ми изглежда по-жесток

от римлянина страшен Сабал.

Лауренсия:

Наричал се Хелиогабал,

но все едно е кръволок!

Менго:

Историята е мъгла

за мен, но всяка мръсна слава

Фернандо Гомес надминава!

Аз мисля, че и досега

природата се чуди — мигар

е раждан от жена?

Паскуала:

Роден

е сякаш той от разлютен

и страшно кръвожаден тигър!

Същите и Хасинта

Хасинта:

Ако на дружбата държите —

спасете ме!

Лауренсия:

Ела при нас!

Тревога има в твоя глас,

разплакани са ти очите…

Паскуала:

Сам Бог е дружбата създал.

Приятелки сме ти и двете!

Хасинта:

Сестрици мили, помогнете!

На път за Сиудад Реал

слугите зли на командора

оръжието безчестят

и искат да ме поднесат

като подарък на сеньора!

Лауренсия:

Да ни запази Господ-Бог

от нашия печален жребий!

Той ще си поиграе с тебе,

ала със мен ще е жесток!

(Излиза)

Паскуала:

Защо не съм родена мъж?

Уви, Хасинта, от момиче

Ти търсиш помощ!

(Излиза)

Менго:

Не отричам,

че аз съм мъж. За мен се дръж,

не бой се! Всичко е наред!

Хасинта:

Оръжие?

Менго:

Да, имам. Страшно!

Хасинта:

Какво е?

Менго:

Виждаш ли го? Прашка!

А камъните са навред…

Хасинта, Менго, Ортуньо, Флорес, войник

Флорес:

Ще бягаш, а? От нас ли? Как?

Хасинта:

Загинах, боже мой!

Менго: