Лопе Вега - Фуенте Овехуна

Много време

аз му споделям любовта,

но, както кажеш, татко…

Естебан:

„Да“

да кажа ли?

Лауренсия:

Наместо мене

отговори му ти!

Естебан:

Как? Аз?

Щом тая чест на мен се пада

добре!… Да идем на площада

да търсим свата!

Съветник:

Идвам с вас!

Естебан:

За зестрата какво решихме?

Аз вече съм ви отредил

пет хиляди мараведи,

които за целта спестихме…

Фрондосо:

Към мене ли са тия думи?

Не ме обиждайте сега!

Естебан:

Върви, момчето ми, така

е във Фуенте Овехуна…

(Естебан и Съветникът излизат)

Лауренсия:

Доволен ли си?

Фрондосо:

Тръпна цял,

такова щастие изпитвам,

такава радост, че се питам —

не съм ли още полудял?

Сърцето скача, не тупти,

в очите ми избликва пламък,

когато си помисля само,

че вече моя ще си ти!

Местност край Сиудад Реал.

Магистърът на Калатрава, Командорът, Флорес, Ортуньо, войници

Командорът:

Сеньор, повярвайте, друг изход няма,

освен да бягате! И то по-скоро!

Магистърът:

На крепостта стените бяха слаби

и вражата войска бе твърде много.

Командорът:

Те победиха, но с безбройни жертви.

Магистърът:

И все пак не успяха да пленят

във боя знамето на Калатрава!

Лишихме ги от тази висша слава!

Командорът:

Уви, пропадна планът ни, Хирон!

Магистърът:

Какво да правя? Сляпа е съдбата

и днес издига тоз, когото утре

низвергва жалък, грохнал и безсилен!

Гласове (зад сцената) :

Победа за кралете на Кастилия!

Магистърът:

Със факли крепостта е увенчана,

а от прозорците на всички кули

са спуснати победни знамена.

Командорът:

Би трябвало да ги облеят в кръв —

трагедия е празникът им пръв!

Магистърът:

Прибирам се направо в Калатрава.

Командорът:

А аз пък във Фуенте Овехуна.

Ще следвате ли вашите васали

или на краля ще се подчините,

решете сам.

Магистърът:

Аз ще ви известя.

Командорът:

Ще ви научи времето

Магистърът:

О, Боже!

Какви поуки младостта да вземе

от туй жестоко и сурово време?

Местност край Фуенте Овехуна.

Сватбари, музиканти, Менго, Фрондосо, Лауренсия, Паскуала, Барилдо, Естебан, Хуан Рижия

Музиканти (пеят) :

Да живеят дълго

младите съпрузи!

Дълго да живеят!

Менго:

Не сте се трудили със дни

над тая песен, клетва давам!

Барилдо:

Добре, на тебе предоставям —

вземи и друга съчини!

Фрондосо:

Той, Менго, повече от бича

разбира, не от стихове!

Менго:

А ти по-тихо, че снове

наблизо някой и прилича

почти съвсем на командора!

Барилдо:

Недей го споменава ти,

защото той обезчести

невинни и достойни хора!

Менго:

Със него бяха сто войника,

А аз със прашката си — сам.

Виновен ли съм в нещо там?

………………………………

(Този стих липсва в оригинала)

А с друг какво се случи, Боже!

С човек почтен, не казвам кой!

Завързан беше здраво той

и — ужас — клизма му се сложи

с мастило и трева лютива!

Как изтърпя — и досега

се чудя!

Барилдо:

Хубава шега!

Менго:

Със клизмата шега не бива.

Макар че тя е цяр полезен,

пред нея бих избрал смъртта.

Фрондосо:

Сега изпей си песента!

Измисли ли по-нежна песен?

Менго:

„Небето моля — да живеят

съпрузите щастливи дни,

ни ревности, ни препирни

над обич да не надделеят,

дорде от радост уморени

не легнат в гроб успокоени.

О, нека дълго да живеят!“

Фрондосо:

Поет! Кълна се във небето!

Барилдо:

Как лесно съчинява той!

Менго:

Не бързай с този намек свой,

аз мисля друго за поета.

Ти майстор виждал ли си как

мекици прави? От тестото

откъсва, тегли на око той

и хвърля в маслото. И пак.

След малко време са готови —

добри, или пък не съвсем.

Едните са с издут корем,

а други — тънки и сурови,

едни са леко зачервени,

а други — със ужасен вид,

Едни събуждат апетит,

а други — гледаш — прегорени.

Като размислиш — и поета

така работи песента.