Лопе Вега - Фуенте Овехуна

Омесва още сутринта

тестото меко на сюжета

и хвърля стих след стих в казана

на листа бял… А после мед

им слага той тук-там, през ред,

защото вярва, че ще стане

по-вкусна стоката! Тогава,

макар и малко да горчи,

с меда почти не ще личи,

и може би ще се продава!

Така поетът със надежда

стои пред пълния казан,

но… често той изяжда сам

това, което произвежда!

Барилдо:

Туй беше глупаво, уви!

От младите да чуем дума!

Лауренсия:

Ръка на всички ще целуна!

Хуан Рижия:

О, Господи, благослови!

А пък сега бащата нека

да каже своя благослов!

Естебан:

Хуан, отдавна съм готов.

Дано в живота ни навеки

Бог бди над нашите деца!

Фрондосо:

Ах, двамата благословете!

Хуан Рижия:

Хей, музикантите… Свирете

за двете влюбени сърца!

Музикантите (пеят) :

„От Фуенте Овехуна

тръгва хубава девойка,

по петите й я следва

рицар горд на Калатрава.

И уплашена момата

влиза в тъмната горица,

прави се, че го не вижда,

и зад клоните се крие.

А пък рицарят говори:

— Но защо от мен се криеш,

хубавице-мургавице?

Острият ми поглед може

през стени да те открие!

Рицарят се приближава,

и момата, в смут обзета,

иска клоните да стори

като мъничко прозорче

със разцъфнала решетка.

Ала този, който люби,

прекосява лесно даже

планини и океани.

И такива думи казва

Рицарят на Калатрава:

— Но защо от мен се криеш,

хубавице-мургавице?

Моят влюбен поглед може

през стени да те открие!“

Същите, Командорът, Флорес, Ортуньо, Симбранос, войници

Командорът:

Сватбари, стойте си спокойно,

Не бих желал да ви смущавам.

Хуан Рижия:

Сеньор, така ще бъде, както

ни заповядате!… Место

ли търсите?… От този поход

как се завръщате? С победа?…

Защо да питам, то е ясно…

Фрондосо (настрана) :

Загинах! Боже, помогни ми!

Лауренсия:

Фрондосо, бягай към гората!

Командорът:

Стой там! Веднага го вържете!

Хуан Рижия:

Не се съпротивявай, сине.

Фрондосо:

Нима желаеш да умра?

Хуан Рижия:

Кой? Ти? Защо?

Командорът:

Аз не убивам

невинни!… Ако бях жесток

от мене щяха да си патят

войниците, които водя!

В тъмницата ще го затворя

и собственият му баща

ще му произнесе присъда!

Паскуала:

Сеньор, но той се жени днес!

Командорът:

Какво от туй? Аз знам, че има

достатъчно мъже в градчето!

Паскуала:

Дори да ви е оскърбил,

простете му великодушно,

сеньор — тъй както подобава

на благородния ви сан!

Командорът:

Не мога, Паскуала. Той

с постъпката си оскърби

не мен, а нашия магистър

Родриго Телиес, честта му,

и целия ни славен орден.

Фрондосо трябва да накажа

за пример и за назидание,

защото може някой друг

да се намери, който утре

ще вдигне знаме и за бунт!

Известно е на всички, вярвам,

че този селянин посмя

(о, верноподани васали!)

да ме заплашва с арбалет

и смъртоносната стрела

в гърдите ми той бе допрял!

Естебан:

Сеньор, ако могъл би тъстът

да оправдае своя зет,

ще кажа, че така постъпва

мъжът, когато люби. Вие

желаехте, сеньор, насила

да му отнемете жената.

Престъпно ли е според вас,

че любовта той защити?

Командорът:

Алкалде, ставаш много дързък!

Естебан:

Заслугата изцяло ваша!

Командорът:

Каква жена съм му отнемал,

когато той не беше женен?

Естебан:

Опитахте се… Впрочем стига!

Сеньор, прощавайте, но има

в Кастилия крале, които

въвеждат ред и слагат край

на всички срамни произволи!

Уверен съм, че като свършат

войната и възстановят

мира във своите земи,

те няма да оставят нийде

да своеволничат позорно

над нас владетели, които

се украсяват при това

с такъв огромен ален кръст!

О, нека кралят го постави

на себе си, защото кръстът

е знак на справедлива сила

и е създаден да краси

единствено гръдта на краля!

Командорът:

Вземете жезъла му! Бързо!

Естебан:

На, ето!… Да ви е честит!

Командорът:

Ще го ударя с него, както

се шиба кон необуздан!

Паскуала:

Посягате на стар човек?