Лопе Вега - Фуенте Овехуна

Лауренсия:

Ако желаете на мен

да отмъщавате, защо

ще смазвате от бой баща ми?

Командорът:

Водете я и нека десет

войника строго да я пазят!

(Командорът и хората му излизат, като отвеждат Фрондосо и Лауренсия)

Естебан:

Небето нека да го съди!

(Излиза)

Паскуала:

Потъна сватбата във траур!

(Излиза)

Барилдо:

Мъже тук има ли? Да чуем!

Менго:

Достатъчно съм бит. По мене

ще видиш кардиналско синьо

и без да съм отивал в Рим!

И други нека го ядосат!

Хуан Рижия:

Да проговорим всички!

Менго:

Вие?

Ще си мълчите пак, сеньори!

Нали?… А моите меса

са по-червени от божури!…

Сградата на общинския съвет във Фуенте Овехуна.

Естебан, Алонсо, Барилдо

Естебан:

Събраха ли се вече?

Барилдо:

Никой няма.

Естебан:

Смъртта ни гони, ние пък се бавим!

Барилдо:

На всички казах.

Естебан:

Окован е здраво

Фрондосо в кулата, а дъщеря ми

кой знай сега в чии ръце омразни

се мята!… Боже, запази я жива!…

Същите, Хуан Рижият, Съветник, после — Менго

Хуан Рижият:

Какво сте се развикали такива,

когато трябва тайна да се пази?

Естебан:

По-лошо е, когато сме смълчани

и подъл страх в душите ни пълзи!

Менго (влиза) :

Дойдох!

Естебан:

Брадата ми в сълзи

е цялата и питам ви, стопани:

с какви ридания ще погребем

родината, низвергната в позора?

И за каква родина аз говоря,

когато унизен е и лишен

от чест и от достойнство града ни?

Оплаквате ли се един на друг?

Кажете ми, намира ли се тук

поне един със чест непоругана?

Нима с честта си всички се простиха?

Какво очаквате? Каква беда?

Хуан Рижият:

За нас по-страшна няма на света!…

Кралете от размирици спасиха

Кастилия, пресякоха разкола

и Кордоба ги чака всеки час.

Да изберем двамина между нас —

да идат там, спасение да молят!

Барилдо:

Докато крал Фернандо с враговете

все още води люти боеве,

кълна ви се, не ще се отзове

на вашата молба. Не, не, търсете

друг начин!

Съветник:

Чуйте! Нека да решим

да се заселим другаде!

Хуан Рижият:

Но няма

да ни оставят!

Менго:

Вдигате голяма

и безполезна врява! Да мълчим!

Нима от жертви вий не се боите?

Съветник:

О, мачтата на търпеливостта

е счупена и корабът в нощта

лети неудържимо към скалите!…

Да гледаме как грабват дъщерята

на нашия алкалд, а след това

как удрят побелялата глава

със жезъла му! Няма на земята

по-долни роби!…

Хуан Рижият:

А какво да сторим?

Съветник:

Какво?… За нас или за него — смърт!

Народ сме, те на пръсти се броят!

Барилдо:

Да се надигнем ли срещу сеньора?

Естебан:

След Бога кралят е сеньор — не тия

в човешки образ тигри! Ако Бог

ни подпомогне, справедлив и строг,

какво ни пречи да се вдигнем ние?

Менго:

Добре, решавайте! Ще тръгнем с вас!

Дойдох, изпратен от ратаи бедни,

които в щастието са последни,

а първи са в нещастието.

Хуан Рижият:

Аз

ще кажа: станал е непоносим

живота ни! Те никого не жалят,

лозята ни и къщите ни палят!

Тирани са и ще им отмъстим!

Същите и Лауренсия с раздърпани коси

Лауренсия:

Пуснете ме с мъже наравно

в съвета мъжки да участвам!

Жената, зная, няма право

на глас, но тя е задължена,

когато трябва, да крещи!

Познахте ли ме?

Естебан:

Но това

не е ли дъщеря ми?

Хуан Рижият:

Тя е,

да! Лауренсия!

Лауренсия:

Сега

на себе си аз не приличам

и трудно е да се познае

коя съм!

Естебан:

Дъще!

Лауренсия:

Не, не съм

аз твоя дъщеря!

Естебан:

Защо?

Лауренсия:

Причините са много и различни,

най-главната сега ще споделя.

Ти позволи да ме откраднат

насилниците и за мен

не отмъсти; ти ме остави

в ръцете им и не посмя

да ме освободиш от тях!…

Тогава по закон не бях

съпруга на Фрондосо още —

и затова не той, а ти

бе длъжен да ми защитиш