Лопе Вега: Фуенте Овехуна

Флорес:

Не съм виновен!… Моля за пощада!

Менго:

Не помниш ли, че беше сводник?… Аз

пък не забравям!… Както оня час,

когато ме преби!…

Паскуала:

Спри! Той се пада

на нас, жените, Менго!

Менго:

Умна реч!

По-страшна смърт не ще му пожелая!

Паскуала:

Ще отмъстя аз и за тебе!

Менго:

Зная!

Хасинта:

Умри, развратнико!

Флорес:

От женски меч?…

Хасинта:

Честта ти ли петним?

Паскуала:

Твар миризлива!

Хасинта:

Достави ти на своя господар

най-срамните забави! Подла твар,

смърт!…

Паскуала:

Смърт!…

Флорес:

Жени, бъдете милостиви!…

(Появява се Ортуньо, преследван от Лауренсия)

Ортуньо:

Не съм аз… Чакай…

Лауренсия:

Зная каква си чума!

Жени, след мене!… Да окървавим

оръжия!…

Паскуала:

Да мрем, но да мъстим!

Всички жени:

За краля! За Фуенте Овехуна!

Дворецът на крал дон Фернандо в Торо.

Крал Фернандо, дон Манрике, Магистър

Дон Манрике:

Добре е, че и този път

атаката ни бе успешна

и че войската ни не срещна

с противодействие врагът.

Отпорът беше доста вял,

но — да говорим справедливо —

дори при силна съпротива

би паднал Сиудад Реал.

Де Кабра още е в града,

готов за бой — ако след време

врагът атака предприеме

да си възвърне крепостта.

Кралят:

Това е правилно решено.

Де Кабра нека там стои,

войските да преустрои

и пази прохода безсменно.

С присъствието си ще спира

Алфонсо, който в този час

замисля битка срещу нас

и в Португалия събира

войници. Но като се знае,

че графът е във крепостта,

да му изпита смелостта

едва ли някой ще желае.

Дългът на графа отреди

да дебне за опасност вража

и като денонощна стража

за кралството ни там да бди!

Същите и Флорес, ранен

Флорес:

Кралю Фернандо благоверен,

комуто дало е небето

венеца славен на Кастилия

като на мъж със чест и доблест,

ще чуеш вест за най-жестоко,

най-страшно зверство, за което

не се е чувало до днес

по цялата земя!

Кралят:

Разказвай!

Флорес:

Не позволяват мойте рани

да ви опиша най-подробно

какво се случи — нямам време,

животът ми отлита вече…

Аз от Фуенте Овехуна

пристигам, дето бях свидетел

как жителите на градеца,

освирепели до безумие,

убиха своя господар!

Фернандо Гомес, командорът,

убит бе от тълпа коварна,

покорно свеждала до вчера

глава под неговата власт!

На тия селяни им стига

дори съвсем нищожен повод

за да се сметнат недоволни

и да крещят: „Смърт на тирана!“

Със този вик те се събраха

и тръгнаха, за да извършат

зловещото и страшно дело.

Разбиха неговия дом

и не поискаха да чуят,

че рицарски той обеща им

да заплати това, което

дължи на някого от тях!

Те го нападнаха със бяс,

гърдите, украсени с кръст,

на хиляди места пробиха

и от прозореца висок

все още топлото му тяло

захвърлиха надолу, дето

жените чакаха — със ярост

изправили нагоре пики!

Отнесоха го в дом съседен,

косата скубеха, брадата,

и с дива сатанинска стръв

лицето обезобразиха.

В безкрайната си злоба дълго

и ненаситно го терзаха

и цели съхраниха само

отрязаните му уши!

Строшиха после на парчета

и герба му с вика, че трябва

там да се сложи кралски герб,

понеже старият срами ги.

Ограбиха те и дома му

като безсрамни врагове

и командорското богатство

накрая нагло поделиха.

С очите си видях аз всичко,

защото скръбната ми участ

не ме остави да изгубя

живота си във оня сблъсък!

Цял ден се крих. Когато мръкна,

аз се измъкнах със надежда

да ви разкажа за това

позорно, страшно злодеяние!

Разпоредете се, кралю,

със кралската си справедливост —

престъпниците час по-скоро

да понесат от вас най-тежко

и най-сурово наказание!

Кръвта на командора вика,

за отмъщение зове!

Кралят:

Бъди уверен, че от мен

те ненаказани не ще

останат! Тази тъжна случка

ме изумява!… Ще отиде

там съдия най-строг, на място

той всичко лично ще разучи

и ще накаже след това

виновниците справедливо!