Лопе Вега - Фуенте Овехуна

И капитан да тръгне с него —

за да го охранява там!

Изисква дързостта им удар

за назидание и пример!…

А за ранения войник

извикайте веднага лекар!

Площадът във Фуенте Овехуна.

Естебан, Фрондосо, Барилдо, Менго, Лауренсия, Паскуала, селяни и селянки. На копие носят главата на командора

Музиканти (пеят) :

Да живеят дълголетно

Исабел и крал Фернандо!

Смърт на подлите тирани!

Барилдо:

Кажи, Фрондосо два куплета!

Фрондосо:

Ако във тях и този път

без рима думички стърчат,

самички си ги оправете!

„Да живеят Исабел и

крал Фернандо Арагонски!

Тя е с него, той е с нея,

нека заедно царуват!

О, Архангел Михаил

да ги пази непрестанно!

Нека дълго да живеят!

Смърт на подлите тирани!“

Лауренсия:

Сега Барилдо е наред.

Барилдо:

Аз вече си намислих песен!

Паскуала:

Внимавай и кажи ни свесен,

ритмично правилен куплет!

Барилдо:

„Пожелавам на кралете

да живеят сто години

и навред по градовете

врагове да побеждават —

па били те исполини

или дребнички джуджета!

Да живеят сто години

пожелавам на кралете!“

Лауренсия:

Ти, Менго?

Фрондосо:

Твоите куплети?

Менго:

О, аз съм надарен поет!

Паскуала:

Но надарен си най-напред

със синини по раменете!

Менго:

Една неделна сутрин

по моята гърбина

подскачаше камшика,

но всичко вече мина

и нямам вече рани!

О, слава, слава на кралете

и смърт на подлите тирани!

Музиканти (пеят) :

Сто години да живеят

Исабел и крал Фернандо!

Смърт на подлите тирани!

Естебан:

Главата захвърлете там!

Менго:

Виж! Гледа ни като обесен!

Съветник:

И гербът кралски е донесен!

Същите и Хуан Рижият, който носи герб с кралски знаци

Естебан:

Хей, дайте този герб насам!

Хуан Рижият:

Сега къде ще го поставим?

Съветник:

На общината! Да личи!

Естебан:

Красив е гербът!

Барилдо:

И прославен!

Фрондосо:

Изобразените лъчи

Подсказват — светъл пак ще стане

денят ни!

Естебан:

Слава на Леон,

Кастилия и Арагон!

И смърт на подлите тирани!…

Фуенте Овехуна, чувай,

макар да казват — стар съм бил! —

с добри съвети съм спасил

мнозина, както ми се струва!

Ще преживеем тежък час,

гответе се! Ще пожелаят

Кралете скоро да узнаят

какво е станало при нас.

И нека отсега решим

как трябва да им отговорим!

Фрондосо:

Кажете ни какво да сторим!

Естебан:

Каквото питат — да твърдим

едно: „Фуенте Овехуна“!

Фрондосо:

Фуенте Овехуна? Да!

В часа върховен пред съда

ще знаем само тази дума!

Естебан:

Съгласни ли сте?

Всички:

Да!

Естебан:

Тогава,

да кажем — аз съм съдия!

С надменен вид пред вас стоя!

Внимавайте какво ще става!…

Например Менго е подложен

на изтезания…

Менго:

О, не!

Естебан:

Какво помисли? Туй не е

съд истински!…

Менго:

Тогава може.

Естебан:

Кои убиха командора?

Менго:

Фуенте Овехуна!

Естебан:

Но

аз ще те мъча!

Менго:

Все едно!

Убий ме!

Естебан:

Ти ще заговориш,

престъпнико!

Менго:

Добре!

Естебан:

Тогава?

Менго:

Фуенте Овехуна!

Естебан:

Кой?…

Мъчи го!…

Менго:

Свикнал съм на бой!

Естебан:

Прекрасно!… Нищо не издава!…

Същите и Съветник

Съветник:

Защо шумите? Стойте, спрете!

Естебан:

Ти, Куадрадо, носиш вест?

Съветник:

Пристигна съдията!

Естебан:

Чест

голяма прави на градчето!

Съветник:

Един наперен капитан

е с него!

Естебан:

И с дявола да бъде

си знаем — почне ли да съди —

какво да кажем…

Съветник:

Звяр голям!

Затваря, бий…

Естебан:

Не се страхувам!

Кажи отново, Менго, кой

уби Фернандо Гомес!

Менго:

Той!

Не друг!… Фуенте Овехуна!