Лопе Вега - Фуенте Овехуна

Лауренсия:

Гневът го заслепява!

Съдията:

Тук жив човек аз няма да оставя!

Кажи, кой е убиецът?… Кажи?

Паскуала:

Фуенте Овехуна!

Съдията:

Този път

Стегни до края!

Фрондосо:

О, каква омраза!

Лауренсия:

И Паскуала нищо не изказа!

Фрондосо:

Не бой се! И децата се държат!

Съдията:

Ужасно! Омагьосани са сякаш!

Паскуала:

О, Боже!…

Съдията:

Тя ще каже може би!

Паскуала:

Фуенте Овехуна го уби!

Съдията:

Докарайте ми оня, дебелака!

Вържете го добре и започнете!

Лауренсия:

О, Менго, милият!…

Фрондосо:

Не знам дали

ще издържи!

Менго:

Ох!

Съдията:

Много ли боли?

Защо мълчиш? Затягайте въжето!

Менго:

Ох!… Ох!…

Съдията:

Да спрем ли?

Менго:

Ох!

Съдията:

Стегни!…

Кой е убиецът на командора?

Менго:

Ох!… Чакайте!… Ох, ще ви отговоря…

Съдията:

Най-после! Мъничко го отпусни!

Фрондосо:

Той проговаря!

Съдията:

Нека се изправи

със гръб към стълба. Казвай бързо кой!

Менго:

Фуенте Овехуна!

Съдията:

Боже мой,

с мъченията те се подиграват!

До днес нима е виждано това?

Помислих си, че този не изтрая

и всичко ще ми каже най-накрая,

а чух отново същите слова.

Пусни ги!… Уморих се!…

Фрондосо:

Мъж достоен

си, Менго! Бог ще ти се отплати!

Така безстрашно се държеше ти,

че аз за всички вече бях спокоен!

Барилдо, Съветникът и Менго излизат от затвора.

Лауренсия, Фрондосо

Барилдо:

Ура за Менго!

Съветник:

Удиви ни!

Барилдо:

Ура!

Менго:

Ох, ох!

Барилдо:

Пийни

си малко, Менго, и хапни!

Менго:

Какво е?

Барилдо:

Ябълково вино.

Менго:

Ох!

Фрондосо:

Хубаво изглежда май.

Сипи му!

Барилдо:

Ето!

Фрондосо:

Наведнъж

го глътна! Туй се казва мъж!

Лауренсия:

И сладките опитай!

Менго:

Дай!

Барилдо:

Таз чаша — в моя чест!

Лауренсия:

Как пие!…

Фрондосо:

Ще изтърпи и таз беда!

Барилдо:

Да ти налея пак?

Менго:

Ох!… Да!…

Фрондосо:

Пий, Менго! Горди с теб сме ние!

Лауренсия:

Но ще му стане зле!

Фрондосо:

Завий

го с нещо, потен е, горкия!

Барилдо:

Да сипвам ли?

Менго:

Да, ще изпия

три чаши още.

Фрондосо:

Има! Пий!

Барилдо:

Наздраве! Страшното премина!…

Какво ти стана, Боже мой?

Менго:

Горчива жилка има… Стой,

налей ми, за да не настина!

Май имам хрема!… Щом целуна

и тази чаша — вече край!

Фрондосо:

Но кой уби Фернандо?

Менго:

Знай,

че бе Фуенте Овехуна!

(Барилдо, Съветникът и Менго излизат)

Фрондосо, Лауренсия

Фрондосо:

Останал е съвсем без сили!…

А кой е — ти кажи, сеньора, —

убиеца на командора?

Лауренсия:

Фуенте Овехуна, мили.

Фрондосо:

Кой, кой?

Лауренсия:

Недей, то бе ужасно!…

Не ми припомняй този час!

Фрондосо:

А теб? С какво убих те аз?

Лауренсия:

С това, че те обичам страстно!

Дворецът на кралете в Тордесиляс.

Кралят, Кралицата, после — дон Манрике

Исабел:

Каква приятна изненада

е идването ви, сеньор!

Кралят:

О, щом ви видя, моя взор

в миг ослепява от наслада!

Отбивам се при вас на път

за Португалия.

Исабел:

За Бога,

какви дела държавни могат

при мен по-често да ви спрат?

Кралят:

Кажете, как е във Кастилия?

Исабел:

Спокойно е във всеки дом.

Кралят:

Не се учудвам никак, щом

цъфти във мир и изобилие

под мъдрата ви кралска власт!

Дон Манрике:

Магистърът на Калатрава

пристигна тук и умолява

да се яви сега пред вас.

Исабел:

Ще го приема с радост.

Дон Манрике:

Той е,

сеньора, още твърде млад,