Айрис Йохансен - Богатият варварин

— И какво ще стане сега? — попита Тес.

Саша я погледна безизразно.

— Струва ми се, че трябва веднага да се върна в Тамровия. Ще наредя да опаковат багажа ми. Ще наредя на прислужницата да опакова и твоя багаж, Тес — той се обърна и без да я погледне, отвори вратата. — Ще се видим в двореца след няколко часа.

— Моят багаж ли?

— Като крал на Тамровия, мое задължение е да осигуря брака ти с тамровиянски аристократ.

Очите й се разшириха.

— Саша!

Светлите му очи бяха ледени, както и гласът му:

— Съжалявам, но смъртните случаи в кралските фамилии изискват незабавно заздравяване на рода. Този брак ще бъде анулиран и след година ще те оженим за благородник от кралството.

— Какво?! — Гален хвана Тес през кръста, сякаш за да я защити.

— Не можем да търпим брак между тамровиянска принцеса и варварски шейх като… — Саша спря избухна в смях. — Господи, какво изражение имаш, палавнице! — той се подпря на вратата като продължаваше да се превива от смях. — Ти ми повярва!

— Свиня — устните й се разтеглиха в снизходителна усмивка. — Хванах се на въдицата ти.

— Струва ми се, великолепно имитирах баща си — Саша потрепери. — Каква ужасна мисъл — той бавно се усмихна. — Почти накарах Гален да извади камата си и да промуши злодея, за да те запази за себе си.

— Не ми беше смешно — призна Гален и притегли Тес по-близо до себе си. — Твоето първо действие като монарх щеше да вкара Тамровия във война.

Очите на Саша се разшириха от изненада.

— О, по дяволите, забравих, че трябва да мисля за досадните кралски задължения. Колко потискащо е това! Изобщо не вярвам, че тази работа някога ще ми хареса. Аз не съм подходящ за владетел.

Четири часа по-късно Тес стоеше на стъпалата с Гален и наблюдаваше как Саша оседлава жребеца си.

— Ще ми липсва — с мъка промълви тя.

— Не си отива завинаги — каза Гален.

Но и двамата знаеха, че Саша поема по път, който щеше да го отведе далеч от тях. Въпреки предчувствията на Саша, Тес вече забелязваше проява на сила и власт в държанието му и в начина, по който подкани граф Мазлек да се качи на коня си.

— Той ще се промени.

— Ние всички се променяме — Гален нежно докосна с устни слепоочията й. — Иначе животът би бил твърде безинтересен. На теб това няма да ти хареса, любов моя — той я побутна леко напред. — Хайде, иди да се сбогувате.

Тя тръгна надолу по стълбите.

— Ти няма ли да дойдеш?

— Аз му казах довиждане преди малко в стаята му. Не обичам дългите сбогувания.

Като я видя да се отправя към него, Саша й се усмихна.

— Не изглеждай толкова самотно, дяволче. Заландан не е на другия край на света, а аз помня обратния път.

— Каза ли довиждане на Вайян?

— Да — усмивката му се стопи. — Тя беше много… учтива — въздъхна той. — Това ме натъжи.

— Глупости.

Очите му се разшириха.

— Мислех, че ще проявиш повече съчувствие.

— В началото наистина мислех, че трябва да имаш Вайян просто защото я искаш — Тес срещна погледа му. — Но сега разбирам, че тя съвсем не е за теб. Ти и аз много си приличаме, Саша. Ти я харесваш само защото тя излъчва спокойствие и сигурност, които ние никога не сме притежавали. Само за три месеца Вайян щеше да ти омръзне до смърт. Ще се чувства много по-добре с Калим. Веднъж той ми каза, че би дал живота си за нея.

Саша се намръщи.

— На мен не ми липсва нито смелост, нито достойнство.

— Достойнството и смелостта нямат нищо общо с това — махна с ръка тя. — Ето защо тя не е за теб. Ти с удоволствие би рискувал живота си за нея. Но после какво? Ще потърсиш ново предизвикателство Кажи ми защо след шест години напускаш Седикхан толкова смирено?

— Защото никой не ми предложи трон по-рано — сухо каза Саша.

Тя поклати глава.

— Смяташ, че греша ли? — Саша вдигна вежди. — В такъв случай предполагам, че ти ще ми кажеш.

— Ти нямаш желание да бъдеш крал. Отиваш си, защото макар и борбата да продължава, съюзът стана реалност и вече не съществуват опасности. Не разбираш ли? На теб не ти трябва спокойствие. Ти имаш нужда от велики приключения, а Вайян не е твоето велико приключение, Саша.

Той забеляза искреното убеждение, с което тя говореше, и чертите на лицето му се смекчиха.

— Гален ли е твоето велико приключение, дяволче?

— О, да — отвърна тя.

— Няма ли да тръгнеш по стъпките на Марко Поло?

— Някой ден, може би — усмихна се тя. — Но можеш да бъдеш сигурен, че ще взема и Гален със себе си. Кадините се приемат съвсем естествено в Седикхан, а това хич не ми харесва — Тес протегна ръка и нежно стисна неговата върху юздите, след което отстъпи крачка назад. — Бог да те пази, Саша. Върни се, когато можеш.