— Аллах, смили се над нас, какво е това?! Целият лагер ли си домъкнала с теб?
— Не виждам нищо смешно — Тес вдигна надменно брадичка и огледа Тамар с хилещите се зад него мъже. — Не можех да тръгна без най-необходимото. Кой знае на кого ще решиш да ме предадеш срещу откуп и колко време ще ми отнеме това?
— Най-необходимото? — възкликна Тамар. Погледът му премина от скъпоценната отърлица около шията й до златното чадърче, което държеше в ръка. Гривата на коня й бе украсена с подобни златни панделки, а конят зад нея бе натоварен със сандъци, имаше дори и плетена клетка с някаква птица.
— Паун! Съпругата на Гален е паун.
— Неговата съпруга е принцеса на Тамровия — каза Тес. — Това никога нямаше да се случи, ако знаех за варварщината, която трябва да понасям тук — намръщи се тя. — В Белажо никога нямаше да ми се случи да понасям тези унижения — тя се обърна към Калим и каза нетърпеливо: — Хайде да приключваме. Вземай момичето и заминавай, за да мога да сляза от този отвратителен кон. Горещината е непоносима.
Калим погледна въпросително към Тамар. Тамар все още не сваляше поглед от Тес. Изглежда, се забавляваше.
— Не ти харесва нашата страна, така ли?
— В Заландан е приятно, но пустинята е непоносима — тя избърса челото си с напарфюмирана кърпичка и каза многозначително: — Караш ме да чакам.
— Моите извинения, Ваше височество — подигравателно се поклони Тамар. Щракна с пръсти, ездачите се разделиха и в края на колоната се появи дребна фигура.
— Вайян!
Вайян подкара коня си към Тес. Лицето на момичето бе пребледняло, а в тъмните очи се четеше болка. Тес почувства изблик на гняв към Тамар, но веднага съобрази, че това можеше да се види лесно в израза на лицето й, и нарочно се обърна към Вайян.
— О, глупаво момиче, причини ми доста неприятности.
— Съжалявам — прошепна Вайян.
Тес сви рамене.
— Може да е за добро. Ако е разумен, двамата с този бандит можем отлично да се разберем, възможно е съдбата да ни е събрала.
Тамар вдигна вежди.
— Наистина ли?
— Ще видим — Тес се обърна надменно към Калим. — Вземай я и заминавай.
— Тес — обърна се към нея Вайян и спря коня си до Павда. — Съжалявам, аз не бих…
— Ако наистина съжаляваш, изчезвай, за да мога да сляза от това животно. Знаеш, че не понасям коне.
Очите на Вайян се разшириха от изненада.
— Но, Тес, аз не…
— Хайде, Вайян — Калим сръчно пое юздите на коня й и го поведе след себе си.
Нима Тамар щеше да ги пусне да си отидат? Тес се вцепени, когато видя как шейхът изгледа отдалечаващите се Калим и Вайян. Не вярваше той ще се отнесе честно към уговорката за размяна, ако това не му се нравеше. Гален й бе казал, че той е човек, който действа според прищявките си.
Реши да му отвлече вниманието. Бързо пришпори Павда и закри гледката на Тамар към Калим и Вайян.
— Имам предложение за теб.
Погледът му се премести отново върху нея.
— Предложение ли?
Тя кимна.
— Защо иначе ще се съгласявам на тази размяна? Пред мен се отвори възможност да напусна тази отвратителна страна. Ако искаш да ме предадеш някому за откуп, защо да не е на баща ми в Тамровия? — тя отново избърса челото си и каза раздразнено: — Защо ме държиш тук в тази горещина? Никъде ли в тази страна няма сянка? Хайде, ела да отидем в твоя лагер.
— О, да отидем в моя лагер ли? — устните на Тамар се изкривиха. — Мисля, че няма да стане, Ваше височество. Ние развалихме лагера и ни очаква дълъг път, преди да спрем отново — той отправи поглед към Калим и Вайян, които се бяха отдалечили и вече едва се виждаха. След това отново се обърна към Тес. — Аз ще реша кога ще почиваш. Ще разбереш, че аз не съм Гален Бен Рашид. Той винаги е бил мекушав с жените. Виновна е онази кучка — неговата майка, която го… — очите му изведнъж се разшириха и той започна да се хили отново. — По дяволите! — плесна се той по бедрото. — Разбира се, защо не? — Тамар извърна коня си. — Елате, Ваше кралско височество, току-що ми хрумна прекрасна идея. Да тръгваме.
— Моето предложение — запротестира Тес, като хвърли поглед към завоя на пътя. Отдъхна с облекчение, когато видя, че Калим и Вайян вече бяха завили зад ъгъла и се присъединиха към Юсеф и чакащия ги ескорт.
— Бъди сигурна, че ще те изслушам — изсмя се Тамар — Ти си много по-забавна, отколкото си мислех. Ще те оставя да говориш колкото си искаш, докато това ме развеселява. В края на краищата — стрелна я той със злобен поглед — ние имаме да правим нещо… само двамата.
Читать дальше