Айрис Йохансен: Богатият варварин

— Моята скромна личност — отвърна той и я завъртя в кръг. — Но аз съм все още далеч от моята цел. Трябва да се създадат общи закони и сигурно още на първото обсъждане ще се появят разногласия и разправии. Сега, след като племената се обединиха, трябва да намеря начин да ги задържа сплотени.

— Ще успееш! Кой друг би се справил по-добре от теб? Няма да допуснеш всичките ти усилия да се окажат напразни, нали?

— Да — каза той, седна на възглавниците и я за люля в прегръдката си. От вълнение лицето му бе добило момчешки израз. — Боже господи, съюз! Най-после, Тес!

— А Хаким?

— Гласува за обединението заедно с останалите.

— Сега какво следва?

— Връщаме се в Заландан. Там ще съставя план за издаването на закони, които едва ли ще се харесат на Хаким. След месец шейховете отново ще се съберат.

— Вайян замина със своя ескорт днес следобед — тя кимна към клетката в ъгъла. — Остави ми Александър. Не знаех къде ще отидем след съвета и си помислих, че с нея можем да поддържаме връзка.

— Не ме интересува, дори да ти е оставила всички птички от волиерата си. Нищо друго не ме интересува — той хвърли бегъл поглед към птицата в плетената клетка и прегърна жена си още по-силно. — Седикхан е обединен!

Тес почувства, че се стопява от любов.

Знаеше, че чувството й е искрено и хармонично. Истината стоеше пред нея — ясна и неоспорима, и то още от самото начало. Гален беше мъж, който заслужаваше да бъде обичан, и тя го обичаше. Всичко бе толкова просто.

Не, не съвсем. Тя отчаяно мечтаеше за свобода, която в тази страна не можеше да очаква, а тази радост, която току-що бе споделила с него, може би приближаваше края на брака им. След като създаде съюза, Гален вече нямаше да има нужда от нея.

Ами детето? Той още искаше дете. Тя отчаяно се залови за тази мисъл. Представи си дете с неговия образ, което щеше да обича…

— Много си мълчалива — устните му се плъзнаха по ухото й.

Тес не бе наивна, знаеше, че има начин да се разреши този проблем. Тя вдигна глава и му отправи изпълнен с любов поглед.

— Мисля, че трябва да празнуваме.

— Наистина ли?

Тя кимна и започна да развързва панделката, която прибираше косата му. Издърпа я и я хвърли на възглавниците.

— Много специално празненство. Обеща да ми покажеш как кадините доставят удоволствие.

— Тогава трябва да изпълня обещанието си — каза той и я положи върху възглавниците на дивана. — Ти си права. Мисля, че това ще направи празненството още по-прекрасно.

Тя прокара пръсти през тъмните му разпилени коси. Върху лицето му се четеше едновременно и нежност, и необуздана чувственост.

— Знаех, че ще се съгласиш — прошепна тя.

Дете…

Няколко пъти през нощта Тес се стряскаше насън от тропота на конски копита и скърцането на каруци. До сутринта фестивалният лагер почти опустя. Единствените останали шатри бяха тези на Ел Заланд.

Саша видя Тес да излиза от шатрата и иронично вдигна вежди.

— Каква пъргава походка, какви искрящи бузи Изглеждаш изключително добре, като се има предвид тежкото изпитание, на което бе подложена.

Тес се усмихна спокойно.

— Възстановявам се бързо.

— Все пак не може да няма някакви следи — каза той вдигна ръка към челото си и направи гримаса на ужас. — Какви писъци, какви викове!

Тес поруменя.

— Ти чу ли?

— Как можех да не чуя? Тъкмо щях да ти се притека на помощ, когато разбрах…

— Какво?

Той се ухили.

— Че съм чувал точно такива писъци и по-рано и се надявам да ги чувам още много пъти, докато достигна до дълбоки старини.

Тя бързо смени темата.

— Какво правиш тук?

— Гален ме изпрати да се уверя, че си готова за път. Един вестоносец току-що пристигна от племената на хълмовете и в момента разговаря с него.

Тя се взря в лицето му.

— Неприятности ли?

Саша сви рамене.

— Трябва да попитаме Гален — той кимна към приближаващия се Гален. — Сякаш не изглежда особено доволен.

— Прав си. Сигурно става дума за Тамар.

Гален поклати отрицателно глава.

— Група мъже, носещи знамето на Тамровия, са били забелязани по пътя за Заландан.

— Баща ми?

— Вероятно. Кой друг би могъл да бъде?

— Къде са?

— Може би на два дена път оттук.

Сърцето й се сви от страх и изведнъж тя отново се превърна в дете, което трепери пред гнева на баща си.

— Тогава трябва да отидем и да го посрещнем — вдигна рамене. — Аз съм готова.

Гален поклати глава.

— Не ти — обърна се към Саша. — Ще дойдеш ли с мен? Твоето присъствие може да помогне, но това означава също така, че публично се обявяваш против кралската фамилия.