Айрис Йохансен - Богатият варварин

— Не по-опасни, отколкото всеки друг път.

— Това не е добре — измърмори Саша.

Гален подигравателно вдигна вежди.

— Трогнат съм от твоята загриженост.

Саша се усмихна с усилие.

— Скоро ще дадат старта. Време е вече да се присъединиш към останалите.

Гален кимна бързо и пришпори Селик. Трябваше да потисне чувствата си и да се съсредоточи в състезанието. Много беше важно да покаже сила и достойнство пред останалите шейхове, а това означаваше, че трябваше по време на цялото състезание да запази своя каробел здрав. Той не погледна към шатрата, докато се присъединяваше към другите ездачи.

Тълпата изведнъж стихна.

Стартът бе даден.

Второто препятствие представляваше паднало дърво с огромни клони, довлечено от мястото, откъдето трябваше да минат състезателите.

Селик скочи, залюля се при приземяването, след това се закрепи здраво на крака и продължи да препуска. Калим прескочи препятствието след него, но Гален го чу да проклина, тъй като каробелът се бе заклатил застрашително на гърба му. Той внимателно нагласи кожените каишки и продължи напред. Зад него нямаше много ездачи. Един кон бе паднал на земята и отчаяно се опитваше да се изправи на крака. Конят на Ладар, младият шейх на Ел Забор, го хвърли от гърба си и го запрати с трясък в дървото, което се намираше отстрани на пътя, а каробелът се строши на хиляди парченца. Сладникавата миризма на парфюма се примеси с прашния въздух.

— Ладар, вониш на уличница, с която никога не бих легнал в едно легло — развеселен извика Хаким, когато конят му прелетя над падналото дърво, а каробелът му остана непокътнат. — Виж как го прави истинският воин!

Гален се наведе на седлото и зашепна нещо на Селик.

— Какво е това?! — Хаким изрева толкова вбесен, че Гален се извърна още веднъж и хвърли поглед през рамо.

Той се обърна точно навреме, за да види още един ездач, който прелетя плавно над барикадата и профуча край Хаким по пътя.

Тес се бе навела напред и бе пришпорила Павда, а на гърба й беше вързан яркочервен каробел. Тя изпревари Хаким, мина покрай Калим и се засили да настигне Селик.

— Какво, по дяволите, мислиш, че правиш? — изкрещя Гален, когато тя се приближи достатъчно, за да го чуе.

В отговор Тес само се усмихна и червената й коса заблестя на слънцето.

Той чу как Хаким започна да ругае и проклина, тъй като Павда вдигна прах в лицето му.

Тес прескочи леко потока само на няколко метра след Гален. Двама конника зад тях не успяха, каробелите им се счупиха и тежката парфюмирана течност се смеси с водите на потока. Калим бе намалил скоростта и изоставаше. Хаким преодоля препятствието и запрепуска след Гален и Тес.

Един храст се бе изпречил на пътеката на около миля пред тях. Селик все още бе начело, но Павда вече го настигаше, когато приближиха следващото препятствие.

— Прекалено високо е за Павда! Заобиколи го, дявол да те вземе! — изкрещя Гален през рамо.

Тес поклати глава. Бузите й се бяха зачервили, очите й хвърляха искри.

Гален изруга и отново се обърна напред, тъй като препятствието бе вече точно пред него. Селик го прескочи, но не без усилие. Гален се извърна и видя как Павда плавно прелетя само на няколко сантиметра над храста.

Той въздъхна с облекчение, обзет от собственическа гордост, към която се бе примесил и гняв при вида на изправената фигура и идеалното равновесие, което Тес бе успяла да постигне при приземяването, за да запази каробела непокътнат.

Мили боже, ако не напрегнеше сили, тази малка пакостница шеше да го принуди да диша праха й, както беше станало и с Хаким!

Той пришпори коня си и го удари с камшика Селик моментално реагира и усили скоростта. Двата коня прескочиха последното препятствие почти едновременно, но Селик отново взе преднина и се понесе по правия път, водещ обратно в лагера.

Гален хвърли поглед назад. Хаким, Калим и още няколко състезателя все още бяха на терена с препятствията. Гален пресече финалната линия само с няколко секунди преди Тес. Чу възторжените викове на зрителите зад въжетата, но не им обърна внимание, а се обърна, за да види как ще финишира Павда.

Но върху гърба на Павда нямаше ездач.

Тес лежеше свита на кълбо в пясъка на три метра преди финалната линия, червеният глинен съд бе разпръснат на малки парченца около нея, а тялото й не помръдваше.

Обзе я неистов страх, когато се опита безпомощно да си поеме дъх. Не бе очаквала, че ще падне толкова тежко. Ударът бе изкарал въздуха от дробовете й.