Айрис Йохансен - Богатият варварин

— Какво става?

Гален не я погледна.

— Казах ти да не излизаш.

Една дребна, облечена в черно фигура бе паднала на колене. Жената бе все още напълно забулена, но гърбът й бе гол, а плътта — нашарена с кървящи рани. Хаким стоеше над нея и държеше в ръце окървавен камшик. Когато Тес го видя, той тъкмо вдигаше камшика, за да замахне отново.

— Не! — изкрещя Тес и се втурна към тях.

Гален я сграбчи за китката и я спря.

— Не се намесвай.

— Нима не виждаш? Тя не може…

— Гален — вдигна поглед Хаким и се намръщи. — Предполагам, че са те събудили писъците на жена ми. Извинявай, че съм те обезпокоил, но това момиче е много непохватно — той сви рамене. — Тя е само на тринадесет години. Предполагам има време да се научи.

Гален дори и не погледна коленичилото момиче.

— Ние всички се нуждаем от почивка и здрав сън, ако искаме утре да се представим добре. Може би е по-добре да отложим, докато завърши състезанието?

Хаким поклати побелялата си глава.

— Тя строши любимия ми каробел и за да има ефект, трябва да понесе още три удара. Жените трябва да се наказват в момента на провинението. Те са като кучетата и конете и не помнят дълго — погледът му се премести върху Тес — Ако обърнеш внимание на думите и действията ми, ще успееш да я превърнеш в истинска жена.

Ярост се надигна в гърдите на Тес и тя пристъпи напред.

— Ако не ги биеш, страхът няма да ги прави толкова непохватни и…

— Млъкни! — извика Гален и й запуши устата.

Тя започна да се съпротивлява и той я вдигна преметна я през рамо и пое обратно през лагера.

— Точно така — извика Хаким след него. — Браво, Гален! Никога не ги оставяй да говорят без твое разрешение.

Тес сипеше удари по гърба на Гален.

— Пусни ме!

Гласът на Хаким заглъхна, когато наближиха шатрите на Ел Заланд.

— Не се тревожи, няма да те безпокоя повече, Гален. Ще й запуша устата.

Гален пусна Тес едва когато влязоха в шатрата. Остави я върху дивана и се върна, за да спусне покривалото. Тес скочи на крака и хукна към изхода.

— Не! — спря я Гален, обърна се и я погледна право в очите. — Опитай се да излезеш и ще те вържа до утре сутринта — хвана я за раменете и я разтърси. — Слушай, ако се намесиш, ще бъда принуден да те накажа, както Хаким наказва онова бедно дете. Ще го приеме като обида и единственото удовлетворение за него ще бъде да ти нанесе побой.

— С камшик ли?

— По-добре в моите ръце, отколкото в ръцете на Хаким. Не мога да си позволя точно сега да наруша старите обичаи.

— Той е животно, той е звяр! — гласът й трепереше от гняв. — Боже господи, заради някакъв си глинен съд!

— Хаким е много горд с конете си и участието им в състезанията.

— И ти го защитаваш?

— Не, просто ти обяснявам, че каробелът е нещо много повече от един глинен съд.

— Можеше да го спреш.

— Да, ако исках да проваля надеждите си за обединен Седикхан. Нужна ми е помощта му, за да приобщя племената от пустинята.

— Веднъж ми каза, че вашите мъже не биели жените си.

— Говорех ти за Ел Заланд. Племето на Хаким има други обичаи и други закони.

— И ти не можеш да направиш нищо, така ли?

— Не, докато не се обединим и не създадем общи закони.

— А дотогава жените ще ги бият и тъпчат като животни.

— Мислиш ли, че ми доставя удоволствие да гледам това момиче цялото в кърви? — гневно попита Гален. — Знаеш ли колко пъти съм наблюдавал такива сцени и не съм бил в състояние да сторя нищо? — той замълча и направи усилие да се овладее. — Нямам намерение да те лъжа. Дори и след обединението ще минат години, преди да се променят законите, отнасящи се до побоя на жените. Не мога да променя за един ден това, което е продължило векове.

— Ние не сме животни! — ръцете на Тес се свиха в юмруци. — Някой трябва да го накара да разбере!

— Да — уморен въздъхна той и се обърна настрани. Но престани за бога! Казах ти, че не мога да направя нищо. Още не. Може би след известно време… — той започна да събира документите, които се бяха разпилели на пода при излизането им о шатрата. — Хайде лягай си вече!

— О, да, и искаш да заспя веднага. В края на краищата, нали той вече й е запушил устата, за да не чуваме пясъците?

Гален изруга и се обърна да я погледне.

— Защо толкова се разстрои? Твоят собствен баща те е бил до кръв. Самата ти ми каза, че приемаш побоя, без да протестираш.

— Защото бях едно уплашено и наивно дете и мислех, че нямам избор. Промених се.

— Но не можеш да промениш света.

— Защо не? Нима ти не се опитваш да направиш същото?