Айрис Йохансен - Богатият варварин

Трябваше да й каже, че няма да й позволи да го отблъсква повече, както бе направила предишната нощ. Трябваше да я застави да му даде това…

— Нещо не е наред ли?

Толкова се бе вглъбил в мислите си, че не усети приближаването на Калим.

— Какво може да не е наред? Деветимата шейха пристигнаха и дори ме изслушаха.

— Беше намръщен — сви рамене Калим. — Дойдох да ти кажа, че получихме съобщение от едно от племената на хълмовете.

Гален го погледна тревожно.

— Тамар ли?

Калим поклати глава.

— Откакто напусна лагера, Тамар сякаш се изпари във въздуха. Не, вестта е за Саша Рубинов. Видели са го на половин ден път оттук.

— Саша ли? — изглежда, не носеше добри новини, щом е предпочел да напусне кралския двор и да се върне в Седикхан. Въпреки това у Гален се надигнаха приятелски чувства. Грубият хумор на Саша му липсваше. — Изпрати ескорт да го посрещне! Съмнявам се, че Тамар наистина е изчезнал.

— Вече направих това — усмихна се Калим. — Не съм толкова глупав.

— Не си — съгласи се Гален и отново погледна Тес. Какъв глупак беше. Да наблюдава жена си като примрял от любов обожател, когато умът му трябваше да е зает с далеч по-важни неща! — През останалата част от следобеда ще бъда с Ломад и Хаким. Извести ме, когато Саша пристигне.

— Да го доведа ли при теб?

— Не — за втори път погледът му се върна към Тес. — Заведи го при жена ми — може би Тес щеше да му каже как я бе обидил. Един бог знаеше колко още щеше да издържи, без да избухне.

Иронията на тази мисъл го накара да се усмихне саркастично. Той беше способен търпеливо да чака почти двадесет години, за да се сбъдне мечтата му за обединен Седикхан, а ето че една малка червенокоса жена го караше да стиска зъби и да се чувства готов да я изнасили.

— Предай му да дойде в шатрата ми за вечеря. Тогава ще поговорим.

— Саша! — Тес се втурна покрай шатрата на Вайян и се хвърли в прегръдките на Саша. След това бързо се отдръпна и сбърчи нос. — О, небеса, вониш на пот и коне!

— Ти ме обиждаш! — отдръпна се той, като се направи на дълбоко засегнат. — Побързах да дойда при теб, защото Калим ми каза, че ще бъдеш сломена, ако не те поздравя, а ти ме посрещаш с обиди!

— Можех и да почакам, докато се изкъпеш. Няма значение, ще си запуша носа — тя отново се сгуши в него и нежно го прегърна. — Какви са новините?

— Не са добри — усмивката на Саша се стопи. — Майката игуменка е изпратила писмо до баща ти, в което пита дали пътуването е минало добре и дали капитан Бракстан е оправдал очакванията им.

Очите на Тес се разшириха.

— Това наистина не е добре.

— Може да не е толкова лошо, палавнице — Саша докосна носа й с показалец. — Баща ти възнамеряваше да тръгне на следващия ден след моето заминаване и да намери този капитан, за да го разпита. Възможно е добрият стар капитан да е отплавал от Динар.

— Но е възможно и да не е. Баща ми не знае и ти имаш пръст в това, нали?

— Не още.

— Да не би да те е заподозрял, когато си тръгна така внезапно?

— Брат ми и баща ми възнамеряваха да отидат на риболов на река Зандар и аз казах на баща ти, че заминавам с тях. Наистина, това извинение беше малко неубедително, като се има предвид какво е отношението ми към този род кралски дивотии, но все пак свърши работа.

— Но не за дълго. В Динар има само няколко хотела и сигурно са те запомнили. А Гален е още по-забележим. Баща ми не е глупав. Той ще разпитва, ще разбере за женитбата и ще се отправи към Заландан… — тя спря и се опита да прецени. — С колко време разполагаме?

Саша се отказа да я успокоява и й каза истината.

— Седмица. Може и по-малко.

Тес отдъхна с облекчение.

— Страхувах се, че е по петите ти. Може и да успеем. Състезанието с каробели е определено за утре сутринта. След него ще се състои заключителният съвет на племената. Гален може би ще успее да обяви съюза, преди баща ми да пристигне.

— Събитията са се развили с невероятна бързина след моето заминаване. Какво ги ускори толкова?

— Тамар.

Саша кимна.

— Всяко селище, покрай което минахме, бе пострадало от нападенията му — той се обърна и се отправи към входа на шатрата. — Както ти доста грубичко вече намекна, ще трябва да се изкъпя преди вечерята с Гален. Ти също ще присъстваш, нали?

— Не.

Той се обърна и изненадано я погледна. Тес се усмихна насила.

— Имам още много работа. Ще вечерям с Вайян и вероятно ще се присъединя към вас по-късно.

Той я погледна замислено, след което сви рамене.

— Както искаш. Как е Вайян?