Айрис Йохансен - Богатият варварин

Скоро той легна на дивана и остана мълчалив няколко минути, след което се обърна към нея и я погледна в тъмнината.

— Ти не спиш ли?

— Не.

— Щях да се върна по-рано, но Хаким поиска да обсъдим закона…

— Няма значение.

Той замълча за момент, после продължи колебливо:

— Не исках да те обидя. Аз бях… загрижен за теб.

— Чувствата ми не са чак толкова нежни, че да се нараняват от груби думи.

— Не са ли? — той протегна ръка и нежно погали бузата й. — Мисля, че са, килен.

Тя стисна очи, за да възпре напиращите в тях сълзи. Каква нелепост! Тази вълна от чувства която я разтърсваше, бе лудост. Това, че той я докосваше нежно, не беше причина да плаче като бебе Да наистина беше добре да се отдалечи малко от него.

— Ти грешиш. Будна съм, защото е много горещо и не мога да заспя.

— Странно. Стори ми се, че нощта е доста прохладна — каза той, протегна ръка и обхвана гърдите й — Плътта ти не е гореща — усмихна се той, усещайки как зърната й набъбват под дланта му.

— Ти ме тренира добре, нали? Трябва да си много горд — тя отблъсна ръката му и се премести в края на дивана. — Съмнявам се, че дори Дафне е научила задълженията си толкова бързо.

— Задължения ли?

— Да ти доставям удоволствие и да родя детето ти. Не е ли това моето задължение? — гласът й затрепера, но тя се постара да се овладее. — Добре, днес аз доста размишлявах и достигнах до извода, че дадох достатъчно доказателства за готовността си да участвам честно в нашата сделка.

Гален трепна.

— Е, и?

— Не искам повече да ме докосваш.

— По дяволите, Тес, казах ти, че съжалявам… — възкликна той.

— Твоите думи нямат нищо общо с моето решение. Любовната игра се оказа много забавна, но вече се изморих от всичкото това галене и милване.

Той се усмихна недоверчиво.

— Интересно, защо не беше изморена рано тази сутрин, когато ме възседна като…

— Не желая да говоря за това — Тес не искаше дори да си спомня за сутринта, тъй като само от спомена започваха да я лазят тръпки по гърба. — Както и да е, ако чувствата ми се променят, ще ти съобщя.

— Благодаря — отвърна той. Иронията в гласа граничеше почти със сарказъм. — Ще ти бъда много признателен за всяка трохичка, която решиш да ми подхвърлиш. Мисля, че е по-добре да се разберем Нямам намерение… — той изведнъж млъкна. Когато заговори отново, тонът му беше ласкав. — Хайде Тес. Кажи ми какво ти тежи.

— Нищо — затвори очи тя и се премести още по в края. — Уморена съм и искам да спя.

— Искаш да спиш ли? — разочарованието и раздразнението пометоха нежността му. — Първо ме плашиш и объркваш с решението си, след което ми заявяваш, че искаш да спиш?

— Да.

— Това няма да стане…

Тес почувства, че той се опитва да потисне вълнението си и да се овладее отново.

— Добре, хайде спи — обърна й гръб той. — Мога да почакам.

Беше чакал през целия си живот. Бе чакал обич, която никога не идваше, бе чакал да свършат войните между племената, бе чакал да изпълни задачата си. Господи, как й се искаше да го прегърне и да го успокои. Искаше да го притисне към себе си, да го залюлее, да му каже…

Тя впи нокти в дланите си, за да не протегне ръка и да го докосне. Не трябваше да го докосва. Ако успееше да издържи тази нощ, утре щеше да бъде по-леко.

Само не трябваше да го докосва.

Тес не бе подгънала крак от изгряване на слънцето.

Гален забави крачка пред шатрата на Хаким и хвърли унил поглед към жена си, която сновеше из поляната заедно с Вайян, говореше и жестикулираше оживено сякаш обхваната от треска. Когато се събуди, не я откри до себе си и през цялата сутрин бе успял да я зърне само един-два пъти. Тя кипеше от енергия, помагаше на Вайян да ръководи разпъването и подредбата на шатрите, както и инсталирането на масите за отдих. Видя я дори да се мръщи сериозно, докато опитваше задушеното от един врящ на огъня съд.

Тес и готвене! Та тя мразеше дори да надниква в кухните в двореца! Той знаеше, че нещо не беше наред, щом така се заседяваше над тенджерите. Но какво й бе станало, по дяволите?!

Тя се бе променила. Бе станала сдържана и затворена в себе си. Но сдържаността и студенината не бяха присъщи на природата й, напротив никой не беше по-прям и дързък от нея. Миналата нощ, когато го отблъсна, се почувства ядосан и предаден, като че ли нейният отказ го бе лишил от нещо много скъпо.

Може би от удоволствието. Тя го бе лишила от удоволствието, което му доставяше тялото й. Тя бе сключила сделка и нямаше никакво право да го мами. Той чувстваше, че тази резервираност не го наранява, а го разочарова, тъй като бе свикнал с нейното тяло и никое друго ме можеше да му достави такова удоволствие.