Айрис Йохансен - Богатият варварин

— Защо?

— Както състезанията, така и наградите са само за възрастните и се приемат много сериозно — Гален посочи към една малка полянка в западната част на лагера. — Ето я Вайян.

— Къде? — Тес забеляза малката фигура на Вайян, която се движеше спокойно и грациозно сред тълпящите се на поляната хора. — А, видях я! — тя пришпори Павда в галоп Галоп и кобилата се понесе надолу към лагера, изпреварвайки Гален.

— Вайян!

Вайян се огледа наоколо и усмивка озари лицето й. Тя изчака, докато Тес скочи от седлото.

— Радвам се да те видя! Изглеждаш чудесно.

Тес нежно я прегърна.

— Донесе ли Александър?

Вайян се засмя.

— Като че ли съм знаела, че това ще бъде първия ти въпрос. Разбира се, че го донесох. Нали ме помоли в три последователни съобщения да направя това. Той е в моята шатра и можем да го пуснем, когато поискаш. Казах на моята прислужница да му даде зрънцата, когато се върне обратно в двореца — тя видя, че Тес се кани да я прекъсне, и вдигна ръка. — Да, разбира се, че продължих да го обучавам. Калим ми помагаше.

Тес се намръщи.

— Калим ли?

Вайян кимна.

— Всяка вечер той го занасяше до къщата на Юсеф и го пускаше оттам, а през последната седмица обикаляше целия град и го пускаше от най-различни места. Александър вече безгрешно открива пътя за вкъщи.

— Но в нито едно от съобщенията, които Калим изпрати на Гален, не споменава, че ти е помогнал.

— Разбира се, че не би споменал. Това няма нищо общо с държавните работи.

— Права си — наистина беше много мило от страна на Калим да хаби време и сили, за да им помага в това начинание, но Тес не бе особено доволна от това. — Ако Саша беше тук, сигурна съм, че щеше да постъпи по същия начин.

Вайян сдържа усмивката си.

— Вероятно.

— Съвсем сигурно — настоя Тес. — Калим тук ли е?

— Разбира се, всички идват на фестивала. Традиция е всички мъже да вземат участие в игрите.

— И Гален ли?

Вайян кимна.

— Той казва, че трябва непременно да спазваш по-незначителните обичаи, ако не искаш да нарушиш по-важните. Той спечели последните четири състезания с каробели — усмивката слезе от устните й, — но аз не бива да стоя тук и да бъбря. До започването на фестивала вдругиден още много неща трябва да се свършат. Трябва да се приготви храната — тя посочи към една огромна шатра. — А също така и специалните отделения за кадините.

— Кадини — тук?

— Да разбира се. Според правилата на фестивала, наградата на победителите е да прекарат една нощ с жена, която те си изберат. В началото имаше много кървави разправии, ако победителят избереше дъщерята или съпругата на някой от другите състезатели. За да се избегне такъв избор, се взе решение да участват само кадини — тя сви рамене. — Макар че те обслужват повечето от мъжете преди края на състезанията. Не само пиршеството и игрите довеждат шейховете и техните хора тук. Обичай е поне веднъж по време на фестивала мъжете да опитат от удоволствията, които кадините предлагат.

— Да, ясно — отвърна тя. Не трябваше да се учудва. Беше забелязала, че кадините се приемаха напълно естествено дори и от съпругите на мъжете.

— Пристигнаха ли вече хората от Заландия?

Вайян поклати глава.

— Ще дойдат утре. Но аз трябва да се погрижа шатрата им да бъде удобна и добре обзаведена, тъй като те приемат много посетители.

— Представям си.

— Донесох ти хубави дрехи, а също така и кутийката ти за бижута — оживено каза Вайян. — Сигурно искаш да затвърдиш онова, което сте постигнали с Гален, и да се появиш в подходящо облекло — тя отправи неодобрителен поглед към костюма Тес. — Предлагам ти да се преоблечеш веднага. Половината шейхове вече са тук.

— Има време — отвърна Тес и се загледа към шатрите на кадините. — Много ли са красиви?

— Разбира се, лично аз ги избирах — отговори Вайян изненадана. — Нали ще бъдат давани за награди.

— Да, да…

— Здравей, Вайян! — Гален спря до тях и огледа с доволен поглед лагера, в който беше подредено и чисто. — Справила си се отлично.

Вайян се изчерви от удоволствие.

— Има още много работа… тъкмо обяснявах на Тес… но до утре всичко ще бъде готово — тя погледна Тес строго. — Преоблечи се!

— Добре — отвърна Тес и се намръщи. — Но няма да забуля лицето си, независимо дали това ще навреди на Гален.

— Жалко — каза Гален и очите му весело заискряха. — Старият Хаким би приел една такава отстъпка от твоя страна за изключително важна победа.

— Никакво фередже — твърдо отвърна Тес. Погледът й отново попадна върху шатрата за кадините и тя подхвърли небрежно. — Не, не виждам причина да не облека рокля.