Айрис Йохансен - Богатият варварин

— Всичко стана заради жените — прошепна Тес.

Той мълчеше и я чакаше да продължи.

— Те са истински робини, тъпкани, затваряни и бити. Когато влязох в онази шатра, ми се стори, че се намирам в затвор — нервно се усмихна тя. — Мисля, че се изплаших.

— Изплашила си се?

— Изплаших се, че може да се случи и на мен. През целия си живот съм искала да бъда свободна, но винаги съм знаела, че за жените това е невъзможно. Помислих си, че при друго стечение на обстоятелствата аз също бих могла да съм затворена като тях и… — Тес замълча, а след това добави с внезапна ярост в гласа. — Не, това не е справедливо! Мъжете не бива да се отнасят към жените като към робини. Погледни всички тези нещастни жени, които се носят като сенки наоколо и се страхуват да повдигнат очи, погледни Дала, чийто син е убит, а тя няма право да реши дори съдбата на убиеца му! Не, Гален, не е справедливо!

— Така е.

— Аз винаги съм знаела, че не е справедливо, но съм го приемала като нещо дадено. Боже господи, дори свещениците ни казват, че трябва да бъдем смирени и покорни — тя се загледа в тъмнината пред себе си. — Аз стоях тук и дълго мислих. Според мен вината не е изцяло ваша. Вината е и наша, защото ние ви позволяваме да се отнасяте така с нас. Нямаме смелост да се борим и да докажем цената си. Това трябва да се промени, Гален!

— Аз отговарям за собствените си грехове желая да поема вината и на всички останали мъже и жени.

— Ти си по-добър от другите.

Върху устните му се появи усмивка и той сведе глава в лек поклон.

— Много съм ти задължен за тази изключителна похвала, но ти казах, че не мога…

— Ти не ме изслуша. Аз не искам нищо от теб Тъкмо защото разчитаме мъжете да се борят вместо нас, ние не заслужаваме тяхното уважение.

— Нима искаш да се бориш сама? — той нежно отмести косите, разпилели се върху лицето й. — Господ да ти е на помощ!

— Господ вече е помогнал на мъжете. Сега е наш ред.

— И кога смяташ да се впуснеш в атака?

— Още не съм решила — направи гримаса тя. — Това е трудна задача.

— Възможно е да ти отнеме повече време, отколкото е целият ти престой тук — ръката му започна да гали слепоочието й, но той извърна поглед от нея, — ако искаш да спасиш жените на Седикхан.

Стана й болно от тези думи. Тя знаеше, че с тялото си доставя огромно удоволствие на Гален, но знаеше също така, че той я познава достатъчно добре, за да е наясно какви трудности би могъл да очаква от нея. Тя беше чужденка в тази страна, а през последните няколко седмици бе открила колко подозрително се отнася този народ към чужденците.

Тес смени темата, стараейки се тонът й да изглежда безразличен.

— Хаким ще дойде ли на фестивала след две седмици?

Гален кимна.

— И вероятно ще гласува за съюза. Прекалено много е страдал, за да не се хване отчаяно за всяко нещо, което би могло да му помогне.

— Остана ни да посетим още двама шейха — тя направи пауза. — Освен ако не смяташ да поканиш и Тамар.

— Да не съм луд? Ние сме във война с него.

— Ами ако се ядоса, че не е поканен и се опита да провали събирането!

— Няма да му позволя.

— Как…

— Уморих се вече от разговори — прекъсна я той и започна да разкопчава костюма й. — И без това, когато се върна при Хаким, ще има да говоря надълго и нашироко за това — той наведе глава и прошепна: — Хаким ми предложи кадина за тази нощ.

Тя трепна.

— И ти какво му отговори?

— Какво можех да му отговоря? Казах му, че ти си богиня на любовта и причината, поради която те глезя е, че ме изпращаш в рая всеки път, когато се озова между бедрата ти.

Той започна нежно да подръпва зърното й с устни, при което Тес усети познатото горещо пулсиране между краката си и преглътна.

— Не е трябвало да лъжеш.

Той се наведе над смъкна роклята й и прошепна:

— Аз не го излъгах. Това е самата истина…

Прилича малко на село — обърна се Тес към Гален, докато бяха спрели на възвишението да погледат приготовленията за фестивала.

Долината бе осеяна с над сто шатри и навред кипяха трескави приготовления. Жените работеха пред шатрите си, мъжете се разхождаха наоколо, смееха се и разгаряха. Прекрасни коне, с блестяща на слънцето козина, козина, обикаляха неспокойно из ограденото пасбище в единия край на лагера.

— Не виждам никакви деца — забеляза Тес. — Щом това е фестивал, къде са децата?

— Онези, които не са навършили тринадесет години, не се допускат до фестивала — Гален пришпори коня си. — Децата остават по домовете си и за тях се грижат старците.