Айрис Йохансен - Богатият варварин

— Точно така.

— В такъв случай няма да откажа да ме придружиш — притисна я плътно до себе си той. — Докато си тук, ще трябва да се възползвам от присъствието ти.

Тес се усмихна учтиво на стария шейх, но в замяна получи само един надменен поглед.

Само две минути й бяха достатъчни, за да разбере, че посещението им при шейх Сарум Хаким от племето Ел Кобар нямаше да бъде особено приятно. Тя упорито задържа усмивката на устните си, чудейки се какво ли би направил този стар дракон, ако пристъпеше към него и дръпнеше дългата му бяха брада.

Тази мисъл малко я развесели и разсея умората и унинието, което я бяха обзели. Шейхът безцеремонно и обърна гръб и заговори на Гален:

— След час ще вечеряме, но преди това аз искам да проведа разговор с теб — той щракна с пръсти и една забулена жена в черна роба се появи и забърза към тях. — Заведи Мейджира в шатрата за гости.

— Ние си носим собствена шатра — каза Гален. — Не искаме да ви безпокоим.

— Отказвате моето гостоприемство?

Гален сви рамене.

— Не искам да ви обидя, а само да ви спестя притесненията — усмихна се той. — Естествено, ще се радваме да приемем вашето гостоприемство — Гален кимна към Саид. — Погрижи се съпругата ми да получи всичко, от което има нужда.

Старият шейх се усмихна неприятно.

— Глезиш я? Елзаланците много са се размекнали, откакто им построи онзи чудесен град и не скитат повече из пустинята. Жените на Ел Кабар си знаят мястото и имат истинско страхопочитание към мъжете си. Учим ги на покорство с камшика — той посочи с ръка Тес. — Погледни я! Тя дори не носи и фередже.

— Тя идва от Тамровия. Там няма обичай жените да крият лицата си.

— Чух, че не изискваш това и от жените в Заландан. Каква мекушавост!

— Всеки има право на мнение — любезно отвърна Гален, — но преди два месеца Тамар отмъкна пет от вашите жени заедно с шест от най-добрите ви коне и вашата сила не успя да му попречи.

Хаким го погледна, без да отговори.

— Може би трябва да вземем мерки такива неща да не се повтарят — добави Гален.

— Пак ли за твоя съюз? — изправи високата си снага шейхът и се поколеба, преди да се обърне настрани. — Добре де нека поговорим. Ела с мен.

Гален се приближи до стария шейх и двамата се отправиха към голямата шатра.

— Елате Мейджира — кротко се обърна към нея Саид. — Може да минат часове, преди…

— Зная — отвърна Тес с нетърпелив жест. — Съмнявам се, че ще видя Гален по-рано от утре сутринта — тя се обърна и последва забулената жена през селото.

Палещите лъчи на слънцето жареха откритото й лице. Жените, които минаваха покрай тях, бяха облечени в черно и очите им изплашено се взираха през тежките фереджета в Тес и Саид. Никога не се бе чувствала толкова чужда, колкото в този момент. Заландан беше рай на свободата в сравнение с това селище. Би трябвало да свикне вече с това, помили си уморено. Ел Кабар бе седмото селище, което посещаваха и навсякъде я приемаха по един и същ начин. Е, не съвсем. Обикновено в посрещаха сдържано и с любопитство, но не и с такава враждебност. Това, че жените я приемаха по-скоро с покорство, отколкото с негодоувание, не облекчи чувството й за самота и отчужденост.

В погледа на Саид се четеше съчувствие.

— Гален каза, че ще прекараме само една нощ тук. Нападенията на Тамар несъмнено ще накарат шейха да се вслуша в доводите на Мейджирона. В следващото племе, което ще посети, не се отнасят така с жените.

— Искаш да кажеш, че не ги принуждават да ходят забулени и да се кланят пред мъжете си, така ли? Каква щедрост! — Тес отправи поглед към жената, която бързаше пред тях. — Господи, съжалявам ги от сърце! Иска ми се да ги хвана, да ги разтърся, да…

— Не — тревожно я прекъсна Саид. — Не бива да правиш това! Само би затруднила задачата на господаря.

— Не се тревожи! — успокои го тя и прекара ръка в косата си. — И без това не би имало никаква полза. Те само ще ме гледат с тези огромни очи и… — поклати глава тя. — Моята майка е същата. Ако баща ми живееше в Седикхан, сигурна съм, че би я принудил да носи фередже.

Жената спря. Вдигна покривалото на една малка шатра и го задържа, докато влязоха.

— Благодаря — каза Тес.

Жената едва кимна и бързо сведе очи.

Света Богородице, тази жена се страхуваше дори от нея! Тес почувства разочарованието, което се надигна в нея, щом прекрачи входа на шатрата. Тя направи само една крачка и спря. Сетивата й моментално се разбунтуваха.

В шатрата беше горещо, тъмно и миришеше на тамян.