Айрис Йохансен - Богатият варварин

Гален я погледна внимателно и кимна.

— Ще оставя Саид пред шатрата. Ако имаш нужда от нещо, изпрати го да ме повика.

Тя не можеше да откъсне поглед от лицето на детето. Господи, та то беше почти бебе! Как ли щеше да се чувства, ако беше нейно?

Гален се поколеба и тя усети погледа му върху себе си.

— Върви — прошепна тя. — Тук не можеш да направиш нищо.

Тес чу как той тръгна и след миг почувства струя свеж въздух, който се промъкна, когато Гален повдигна покривалото на входа. След като покривалото се спусна отново, тя остана безмълвна за миг. Какво трябваше да прави сега? Дала изглеждаше като вцепенена от скръб, а самата тя никога не бе проявявала състрадание към някого. Все пак трябваше нещо да направи.

Много добре. Тя не беше състрадателна към хората, но затова пък познаваше конете. Реши да се отнася с Дала така, както се беше отнасяла с животните. Дала бе сломена и единственото нещо, което й се искаше да направи, бе да легне и да се стопи от скръб. Но ако болен кон се остави да легне това би го довършило. И така, Тес прецени, че трябва да накара жената да се движи.

Тя протегна ръце и леко разтърси нежните й рамене.

— Зная, че не е справедливо, но ти трябва да ми помогнеш.

Жената вдигна очи и я погледна безизразно.

— Какво?

— Искам да ти помогна, но не зная как. Какво е първото нещо, което трябва да направим?

Временно извадена от унеса си, жената се размърда, за да отговори на Тес. Тя разтърка слепоочието си и колебливо каза:

— Първо трябва да го изкъпем.

Тес кимна.

— Ще кажа на Саид да донесе вода — тя се изправи и тръгна към входа на шатрата. — Да, това звучи разумно.

Но какво можеше да е разумно в този свят, в който се убиваха невинни деца?!

Тес остана в шатрата на Дала до залез слънце. Когато тя излезе, Саид моментално стана на крака.

— Цял ден нищо не сте хапнали. Построихме си собствен лагер до потока и наоколо открихме достатъчно дивеч за задушено. Да ви донеса ли нещо, Мейджира?

— Не сега — отвърна тя. Беше прекалено разстроена и уморена, за да мисли за ядене. — Къде е съпругът ми?

Той кимна към една голяма шатра на няколко стотин метра от мястото, където се намираха.

— Все още е в шатрата за племенни съвети.

— Заведи ме при него.

— Не е прието жена да безпокои…

Тя го погледна. Ръцете й се свиха в юмруци.

— Дявол да го вземе, нямам никакво намерение да преча на скъпоценния съвет на мъжете! Макар че един господ знае защо жените нямат думата в тези съвети, след като колят децата им като… — тя спря и се обърна. Саид не беше виновен, че светът е несправедлив към жените. Или може би вината беше негова и на Гален, и на баща й, и на всички мъже, които караха жените да раждат деца, а след това не успяваха да им осигурят безопасен свят, в който да ги възпитават. Тя мина покрай Саид и се отправи към шатрата, където се провеждаше съветът. — Ще изчакам, докато събранието приключи, но трябва да говоря с Гален колкото е възможно по-скоро.

За нейна голяма изненада Калим не беше вътре, а седеше с кръстосани крака на земята пред шатрата и чакаше.

— Защо не присъстваш на срещата? Мислех, че Гален има нужда от твоята подкрепа.

Калим поклати глава.

— Аз съм роден тук и отгледан от тези хора. Всички знаят, че няма да запазя самообладание.

Тес погледна мрачно развалините наоколо.

— А той може ли?

— И за него не е лесно — отвърна Калим и по лицето му пробягна сянка. — Но той е по-силен от нас.

— Бедното дете! — въздъхна тя и в очите й отново засвяткаха гневни искрици. — Не съм сигурна дали самата аз няма да тръгна след Тамар.

— О, каква жестокост — промълви Калим и горчиво се усмихна. После усмивката му се стопи и Тес почувства, че той отново се отдръпна от нея. — Защо си тук? Мога ли да ти помогна с нещо?

— Можеш да извикаш от съвета мъжа на Дала и да го изпратиш при нея — Тес уморено прокара пръсти в косите си. — Направих всичко каквото можах. Тя има нужда от него.

— Ханал няма желание да…

— Боже господи! — избухна Тес. — Не ме интересува какво желае! Тя ще погребе сина си утре, а сега се нуждае от баща му. Трябва ли да вляза и аз да го доведа?

За момент той я изгледа безизразно, после се обърна и се отправи към спуснатото покривало на шатрата.

— Не, това не е необходимо. Аз ще вляза, ще го намеря и ще се погрижа да отиде при нея.

— Ще го направиш ли?

— Защо изглеждаш толкова изненадана? Как може дивак като мен да пренебрегне мъдростта на една жена от Запада?