Айрис Йохансен - Богатият варварин

— Глупости. Можеш поне да хапнеш нещо. Седни! — тя му посочи един дънер близо до огъня и издърпа големия съд, който вреше на пламъците. — Хапни малко задушено и изпий чаша чай.

— Нямам време…

— Разбира се, че имаш — погледна го тя строго. — Трябва да си отпочинеш. Малко.

В очите му заиграха весели пламъчета и на лицето му се изписа нежност.

— На вашите заповеди, Мейджира.

Зората тъкмо се пукваше, когато Гален се пъхна под одеялото и придърпа Тес към себе си.

— Добре ли мина всичко? — сънена попита тя.

— Не — протегна дългите си крака той и зарови лице в косата й. — Хайде заспивай!

— Не бъди глупав — прозя се тя и се обърна да го погледне. — Ако искаше да продължа да спя, щеше да ме излъжеш. Ще преследват ли Тамар?

— Съгласиха се да изчакат три месеца. Ако през това време не изправя Тамар пред племенния съд, ще предприемат нападение срещу неговото село.

— Какъв е този съд?

Гален замълча за момент.

— Съд на Обединените племена на Седикхан.

Очите й се разшириха.

— За три месеца? Нали каза, че това може да отнеме години.

На устните му се появи горчива усмивка.

— Те точно затова се съгласиха на този компромис. Мислят да ме успокоят и отново да се впуснат в кръвопролития.

— Какво смяташ да правиш?

— Какво мога да направя? — лицето му се озари от дръзка усмивка. — Освен за три месеца да обединя цялата проклета страна?

Тес го погледна с възхищение, запленена от магнетизма, който се излъчваше от него.

— Все още не си изгубил кураж.

— Как мога ла изгубя кураж? Положението е направо абсурдно. Това е абсолютно невъзможно.

Той приемаше предизвикателството с истинско вдъхновение, каквото тя никога досега не беше виждала а него. Изведнъж осъзна, че това се дължеше на обстоятелството, че очакването му отиваше към края си. Независимо колко слаби бяха шансовете му за успех, най-после бе свободен да действа.

— С вятърни мелници ли ще се бориш?

Гален поклати глава.

— Ще ги накарам да престанат да воюват по-между си.

Въодушевлението му се предаде и на нея. Тя се доближи до него с грейнало лице.

— Как?

— Първо ще посетя шейховете на деветте главни племена в Седикхан и ще ги убедя да дойдат на среща, за да обсъдим съюза.

— Ще дойдат ли?

— О, сигурен съм, че ще дойдат. Ще го нарека каробел.

Думата сякаш й бе позната, но тя не успя да си спомни смисъла й.

— Какво значи това?

— Фестивал: ядене, музика, танци и състезания. Някои от шейховете няма да искат да обсъждат съюз, но ще дойдат заради фестивала. Веднъж да ги събера заедно, ще имам възможност да ги приобщя към моята идея.

— И къде ще проведеш този фестивал?

— В подножието на хълмовете близо до Заландан. Почти на неутрална земя — отвърна той, повдигна вежди и се замисли. — Ако постигна нещо, докато обхождам племената едно по едно, ще имам шансове. Възможно е да използвам като аргумент набезите на Тамар. Той става прекалено силен, а това не се харесва на повечето от шейховете. Неговите набези са им причинили доста огорчения. Със заплахата, която Тамар представлява, и с авторитета, който аз ще имам пред тях поради женитбата ми с тамровиянската принцеса, може да ги убедя да се включат в съюза.

— Тогава защо не вземеш принцесата със себе си и да им я представиш, както си му е редът?

Той я погледна силно изненадан.

— Какво?

Тя се повдигна на лакът.

— Нали затова съм тук? — лицето й се зачерви от вълнение. — Вземи ме със себе си.

— Искаш да дойдеш?

Тя кимна нетърпеливо.

— Ще ни трябват още няколко дни, за да помогнем на тези бедни хора тук, но след това ще бъда свободна. Разбира се, ще изпратя вест на Вайян и ще я помоля да продължи с обучението на Александър. Не трябва да губи навиците си.

— На всяка цена трябва да уредим обучението на Александър — погледна я право в очите той. — Защо си толкова ентусиазирана?

Тес не беше сигурна. Може би желаеше да сподели самотата и загрижеността му или просто й се искаше да вземе участие в неговото велико приключение. И двете обяснения обаче щяха да му разкрият слабите й места, а тя не бе готова за това. Сведе поглед и се вгледа в пулсиращата трапчинка на врата му.

— Нали направихме сделка. За мен ще бъде чест да изпълня своя дял от нея колкото се може по-бързо.

Гален трепна.

— И така ще бъдеш свободна да напуснеш Заландан по-рано.

Да напусне Заландан? Тази мисъл въобще не й бе идвала наум. Почувства се обидена, но не се издаде. Само отговори хладно: