Айрис Йохансен - Богатият варварин

— Много съм ви задължен — сериозно отвърна Гален.

— В края на краищата, през последните два месеца ми дойде до гуша от тези костюми за езда. Освен това не съм и толкова неразумна.

Ниското деколте на златистата брокатена рокля беше обшито с перли и те бяха единственото украшение, което нарушаваше изящната простота на дрехата.

Нямам кой знае с какво да изпълня корсажа, помисли си Тес мрачно, докато се оглеждаше лъсканото бронзово огледало. Но пък златистият цвят придаваше на косата й блясък, който подчертаваше красотата й.

Докато я наблюдаваше, Гален се надигна от дивана и подпря брадичка с ръка.

— Много е хубава.

— Към нея има шал и дори едно глупаво чадърче — каза тя и докосна голата си шия. — Може би трябва да сложа шала, иначе Хаким пак ще ме гледа свирепо.

Гален повдигна вежди.

— За теб това има ли някакво значение?

— Ами… Вайян ми каза, че не трябва да провалям това, което си постигнал — Тес погледна отражението си в огледалото и каза небрежно: — Освен това тя спомена, че ти също ще спазиш традициите на фестивала.

— Да, доколкото е възможно.

— Тя каза, че почти всички мъже посещават шатрата на кадините.

— Така е.

— И ти ли? — отбягвайки погледа му, тя продължи припряно: — Не че има някакво значение. Просто исках да знам.

— Щом няма значение, защо се интересуваш?

Тя се намръщи.

— Не ми харесва… Това ми е неприятно.

— Защо?

— Откъде да зная? — Раздразнено отвърна тя. — Просто не ми харесва да мисля, че ти… Ще отидеш ли при тях?

— Ще наруша обичая, ако не ги посетя — той стана и тръгна към нея — Останалите мъже могат да се усъмнят в моята мъжественост.

— Глупости.

— Хаким ще помисли, че съм луд.

— Престани да ми обясняваш. Кажи ми ще отидеш ли?

Той прокара пръсти по перлите и.

— Да не би да облече това, за да ме убедиш да не ги посетя?

— Разбира се, че не.

— Това е добре. Защото в противен случай би било грешка.

Тя изненадано повдигна вежди.

— Така ли? Защо?

— Ако искаш да ме спреш, не трябва да обличаш абсолютно нищо. Много повече ми харесваш без дрехи — усмихна се той. — Но това, че не искаш да бъда с друга жена, ми харесва. Разбираш обаче, че ако направя тази върховна жертва, ще бъде съвсем справедливо и ти да положиш специални усилия, за да ми доставиш изключително удоволствие. Кадините преминават през специално обучение, където усвояват различни сладострастни начини, с които да доставят удоволствие на мъжете — той бръкна в деколтето и потърка зърното на гръдта й. — Искаш ли да ги научиш?

Тя усети как тялото й безпомощно се накланя към неговото.

— Ще ми бъде ли интересно?

— Гарантирам ти.

Тя навлажни устни с език.

— Тогава не виждам защо да не…

— Гален, Тамар е тук!

Калим влетя в шатрата.

— Тамар? — Гален отдръпна ръката си от Тес и мускулите му се стегнаха. — Сигурен ли си?

Калим кимна.

— Аз лично го видях да язди из лагера.

— Сам ли е?

— Да.

Напрегнатите черги върху лицето на шейха се смекчиха.

— Добре. В такъв случай не съществува заплаха. Доведи го.

Калим кимна и излезе от шатрата.

— Тамар! — прошепна Тес. — Боже господи та фестивалът дори не е започнал!

— Очаквах го да се появи. По-добре сега, отколкото по-късно. — Гален се обърна, за да я погледне. — Иди в шатрата на Вайян. Не искам да види…

— Гален, как можеш да бъдеш толкова нелюбезен — чу се гласът на Тамар и той влезе в шатрата. — Аз бих ли провел фестивал, без да те поканя?

Лицето на Гален остана безизразно.

— Благодарение на жестоките си нападения, имаш лоша слава сред повечето от моите гости. Едва ли очакваш да си добре дошъл сред тях.

— Има си хас, сред тези свине! — Тамар сви рамене, прекоси шатрата и си избра една едра смокиня от големия дървен поднос. — Но ти винаги се радваш да ме видиш, нали? — докато оглеждаше Тес, здравите му бели зъби потънаха в смокинята. — Изглеждаш великолепно! Като истинска принцеса, каквато всъщност си — гласът му бе тих и сладникав. — Много подло бе от страна на Гален да не ме посвети в плановете си за теб. Чувам, че обикаляш из страната с моя стар приятел. Успя ли вече да покориш тези глупаци с красотата си?

— Мисля, че постигнахме значителен успех — хладно отговори Тес. — И вероятно моето присъствие спомогна за това.

Тамар отхапа още веднъж от сочната смокиня.

— Каква класа! — белите му зъби блеснаха под черната брада. — Струва ми се, че предпочитам принцесата пред кадините. И искаш ли да ти кажа защо?