Айрис Йохансен - Богатият варварин

— Това е различно. Аз съм…

— Мъж? А аз съм само една жена, която трябва да я бият и затварят като животно — тя вдигна ръце. — Света Богородице, ти си варварин като Хаким! — погледна изражението на лицето му и изведнъж гневът й се изпари. Беше го обидила. Бе използвала единствената дума, която можеше да го нарани.

Нежността внезапно се стопи и лицето му се вкамени.

— Ако бях варварин, ти нямаше да чуеш писъците на жената — усмихна се той, пристъпи напред и застана пред нея. — Ти самата щеше да пищиш — пръстите му се уплетоха в косата й. — Когато влезе в шатрата тази вечер, трябваше да те поваля на земята и да не ти позволя да мислиш за друго, освен за удоволствия.

— Аз щях да се съпротивлявам.

— И смяташ, че с това би трогнала един варварин? — той изви главата й назад и се ухили в лицето й — Не знаеш ли, че варваринът се наслаждава на насилието? — Гален протегна ръка и започна да гали извитата й шия. — На моменти съм си мислил, че би ми доставило огромно удоволствие да те видя паднала на колене. Може би Хаким е прав и аз трябва… — той си пое дълбоко въздух. Бавно я пусна и отстъпи крачка назад. — Не! — обърна се и прекоси шатрата. С треперещи ръце отхвърли покривалото и отвори изхода.

— Къде отиваш? — прошепна тя.

— Какво те интересува това? — на устните му се изписа горчива усмивка. — Може би в шатрата на кадините. Искаш ли да дойдеш? Искаш ли да видиш как се забавлява варваринът?

— Думите ми бяха прибързани — колебливо каза тя. — Не исках да кажа това.

— Мисля, че точно това искаше да кажеш. То обяснява много неща. Оставям те тази нощ, защото ми омръзна от насилия — той замълча. — Но това не означава, че така ще се чувствам и утре.

И той напусна шатрата, преди Тес да бе успяла да му отговори.

Тя се загледа след него. Наистина ли отиваше в шатрата на кадините или го бе казал само за да я нарани?

Но дори да бе така, какво я засягаше това?

О, засягаше я. Наистина я засягаше.

Тя бе изпълнена с гняв, бунт, болка и… съжаление.

Бе го наранила. Хвърли в лицето му обвинението което майка му бе изрекла преди време. През целия си живот той се беше борил, за да преодолее варварското в себе си, а тя му каза, че не е успял.

Вината беше на онзи зъл демон Хаким. Ако не беше толкова разгневена, никога нямаше да произнесе тази дума. Сега вече тя имаше да отмъщава на Хаким за две неща.

Тес отиде до изхода на шатрата и се взря в тъмнината. Хаким трябваше да бъде наказан не само заради побоя, който бе нанесъл на онова бедно миче, но и заради болката, която тя беше причинала на Гален. Но Гален бе казал, че не може да направи нищо.

Това обаче съвсем не означаваше, че и Тес трябва да стои с вързани ръце заради обичаите на тази страна и предстоящия съюз. Възмездието на Хаким нямаше да бъде лесно поради деликатната ситуация, но тя не бе глупачка. Ако обмислеше по-внимателно всичките страни на задачата, може би щеше да намери начин…

Гален здраво завърза шарения каробел около кръста си, преди внимателно да се метне на седлото. Двадесет и шестимата ездачи вече бяха до въжето на другия край на лагера. Мъжете бяха облечени в панталони и широки ризи. Глинените съдове в най-различни цветове и оттенъци, се открояваха върху гърбовете им. Ветеранът, спечелил най-много награди в младините си, бе удостоен с честта да обяви старта. Той важно се разхождаше край въжето.

Хаким кимна на Гален, без да се усмихне. Очевидно бе намерил друг каробел, подходящ за неговите нужди, горчиво си помисли Гален, когато забеляза небесносиния съд, завързан на гърба на стареца.

— Успех, Гален!

Гален отмести поглед от Хаким и видя Саша, който идваше към него.

— Защо не яздиш? Снощи, струва ми се, каза, че ще участваш.

Саша избягна погледа му, протегна ръка и потупа Селик по врата.

— Тази сутрин чувствам непреодолим мързел. Уморен съм от пътуването, а и винаги досега каробелът ми се е чупил още преди първия скок и ме е заливал целия с парфюм. Нямам намерение да прекарам остатъка от деня в банята и да се чудя как да се отърва от миризмата — той отстъпи крачка назад и посочи към въжетата, където се бяха събрали ездачите. — Ще застана там и ще наблюдавам заедно с останалите.

Тес не се виждаше никъде. Гален погледна към тяхната шатра и здраво стисна юздите. След кавгата им предишната нощ той не я очакваше да се появи, за да му пожелае успех, но въпреки това усети, че го обзема силен гняв.

— Опасни ли са препятствията? — попита Саша, който продължаваше да гледа към тълпата.