Айрис Йохансен - Богатият варварин

— Но ти не го победи. Ти се отказа от победата си точно когато я бе постигнала.

— Това бе достатъчно — намръщи се тя. — Не, не беше. Чувствах се ужасно, когато лежах в пясъка, а той се хилеше. Следващия път ще го… — Тес спря и си пое въздух дълбоко. — Но засега стига — тя погледна камшика. — Искаш ли да коленича?

— Не. Само се обърни.

Тес се обърна с гръб към него.

— Махни хавлията.

Тя разви хавлията и я пусна на килима. Тес чакаше, готова за първия удар.

Но вместо удар с камшик, тя усети топло докосване в основата на гръбнака си.

Погледна през рамо и видя Гален, който бе коленичил на килима и галеше с устни долната част на тялото и. Камшикът лежеше на килима до него. Тес почувства див пристъп на радост.

— Няма ли да ме накажеш? — прошепна тя.

— Не съм казвал, че ще те наказвам. Казах само, че ще те накарам да пищиш. И възнамерявам да удържа на думата си.

Ръцете му обгърнаха кръста й и я свалиха на колене.

— Мислех, че си ми сърдит.

— Така е — каза твърдо той, като я бутна да легне на килима, а ръцете му се плъзгаха по тялото й, търсеха я, милваха я, възбуждаха. — Господи, как ме изплаши! Заслужаваш да бъдеш наказана… но не с камшик.

Трябва да се съпротивлявам, помисли си тя като през мъгла, когато горещите вълни започнаха да разтърсват тялото й. Беше се приготвила за бой, а не за тази страст.

Гален разтвори краката й. Пръстите на ръката му потънаха дълбоко в нея. Той започна да ги движи ритмично и тя извика, а тялото й се изви в блажена наслада. Той разтвори още повече краката й, а ръката му я изостави, когато се наведе по-близо и топлият му дъх подразни меката плът от вътрешната страна на бедрата.

— Има и други, много по-деликатни мъчения — каза той и прокара език по меката като коприна кожа. Тялото й се сгърчи от спазми. — Виждаш ли?

Дланите му се плъзнаха под кръста й. Той я повдигна леко и още повече се приближи.

— Няма да ми е трудно да те накарам да пищиш така, че всички да те чуят.

Само след няколко минути предсказанието му се сбъдна напълно.

Устните му…

Тя стенеше и пищеше и отново стенеше и пищеше, докато той я издигаше към висините на насладата, без да й даде покой. Оставяше я да се отпусне, но не повече от миг, след което започваше отново. Не знаеше колко дълго трая това. Когато най-после вдигна глава и се настани между бедрата и, тя така силно трепереше, че не успя да стори нищо друго, освен да се притисне силно към него. Той се задъхваше, тъмните му очи искряха.

— Никога вече — дрезгаво каза той. — Никога вече няма да поемаш такъв риск. Няма… да… го… понеса.

Той потъна дълбоко, тласна се яростно и само след няколко мига получи и собственото си удовлетворение.

Тя почувства искрица надежда през замайващото изтощение, което я обгръщаше.

— Необходимо беше. Нямаше опасност. Знаеш, че яздя добре.

Той потръпна в нея.

— Дори по-добре върху мен, отколкото върху Павда.

— Признай, че се справих добре.

Той се усмихна и нежно отгърна кичура коса от лицето й.

— В моментите, когато не изпитвах желанието да спра и да те напердаша, се гордеех с теб.

— Наистина ли?

— Наистина — отвърна той, отдръпна се от нея и се пресегна за хавлията. — А сега, струва ми се, целта ни е изпълнена и вече е време да отида на последния съвет на шейховете.

Тес се изчерви.

— Мислиш ли, че са ме чули?

— Без съмнение. По едно време бях сигурен, че виковете ти ще се чуят чак в Заландан.

Тя се изчерви оше повече.

— Бях… изненадана.

Гален се облече и се отправи към входа на шатрата.

— Стой тук, докато свърши съветът — тя все още лежеше на килима. Гален развърза покривалото на входа и се обърна да я погледне. — Изглеждаш напълно доволна, а нямаш никакви рани. Ще наредя никой, освен Саид, да не влиза при теб.

— Все пак имам една синина — каза тя, докосна едно синьо петно, където палецът му бе натискал бедрото й, и се засмя, — но предполагам, че това не се брои — Тес се повдигна на лакът и го погледна — Вярваш ли, че ще гласуват за съюза?

— Не зная какво да вярвам. Толкова съм близо… Може би се страхувам да се надявам.

Тя разбираше, че отново трябва да се раздели с него, но не можеше да го направи сега, когато той изглеждаше толкова самотен.

— Тогава аз ще се надявам вместо теб…

— Ще го направиш ли, килен? — попита той и усмивка озари лицето му. — В такъв случай всичко ще бъде наред. А и как би могло да бъде иначе?

Тес разбра новината още щом той влезе в шатрата.

— Съюз! — тя изтича и се хвърли в прегръдките му. — Кой ще управлява?