Айрис Йохансен - Богатият варварин

— А как бих пропуснал възможността да натрия носа на августейшия ми чичо?

— Не се страхувам да се срещна лице в лице с него — излъга Тес.

— Твоето присъствие само ще усложни нещата и ще налее масло в огъня — каза Гален. — Докато не изпратя да те доведат, ще стоиш тук при Юсеф. Баща ти ще постъпи глупаво, ако атакува Заландан с шепа хора. Ще стигне само до заплахи, но не и до битка.

— Тогава защо ме криеш тук? Аз не мога…

— Не — остро каза той. — Не мога да рискувам да те отнемат от мен.

Тя преливаше от щастие. Нямаше никакво съмнение в плановете на Гален.

— Добре, ще остана тук.

Саша се засмя.

— Какво покорство. Наказанието я е лишило от смелостта й. Може би старият Хаким е бил прав.

Гален не му обърна внимание, а пристъпи по-близо и нежно отмести кичур коса от лицето на Тес.

— Ще изпратя да те вземат веднага щом преценя, че е безопасно. Ще организирам прием за баща ти, с който ще му разкрия както военната мощ, така и богатството на Заландан — той се усмихна. — Не се ревожи. Да се разбереш с краля на една страна, е по-лесно, отколкото с шейха на някое племе. Ще видиш, че ще стигнем до споразумение.

— Стига да застелиш обратния път до Тамровия със злато — сухо подхвърли Саша.

— Е, заслужава си — Гален целуна Тес по челото. — Ще оставя Юсеф с група мъже, които ще те закрилят. Обещай ми, че няма да вършиш глупости.

— Аз никога не върша глупости — видя мрачното му изражение и отново почувства прилив на щастие. — Обещавам.

Саша печално поклати глава.

— Тя е само едно смазано от бурята цвете, сянка на онази Тес, която познавах.

— Млъкни, Саша — каза Тес, без да го погледне. — Аз съм само разумна.

— А, това ли било? Мислех, че…

— Хайде, Саша — Гален се обърна и се отправи към ограденото пасбище, където Саид оседлаваше конете.

Саша вдигна ръка, за да се сбогува с Тес.

— Бог да те пази, дяволче — каза той и усмивката му изчезна. — Небето ми е свидетел, че ще направя всичко, за да не те сполети беда.

— След това обаче ще ти бъде трудно да се върнеш в Тамровия.

Той сви рамене.

— Е, не е чак толкова голяма загуба. Животът в кралския дворец много рядко ме забавлява. Там не признават нито главозамайващия ми интелект, нито изостреното ми чувство за хумор.

Само няколко часа по-късно Калим влезе в лагера.

Пристигането му предизвика тревожни писъци. Тес бързо излезе от шатрата и се взря с ужас в него. Главата му бе обвита с груба кървава превръзка, а върху бялата му риза се червенееше петно от прясна кръв. Той едва се крепеше на седлото.

Тя видя Юсеф да се спуска към Калим и припряно да говор нещо с него, но Калим само поклати глава, подкара коня си към Тес и спря.

— Калим — прошепна тя, — с Вайян ли се е случило нещо?

— Остави ни — заповяда Калим на Юсеф и се смъкна от гърба на коня. Когато докосна земята, коленете му се подгънаха и той се хвана за седлото.

Юсеф пристъпи напред.

— Калим, ти си ранен. Нека да те…

— Остави ни — Калим се изправи и пусна седлото. — Трябва да говоря с Мейджира.

Юсеф измърмори нещо под носа си, после неохотно се обърна и се отдалечи.

— Какво се е случило? — попита Тес.

— Тамар. Нападна ескорта, когато бяхме навлезли само на четири мили в хълмовете. Нямахме никакъв шанс. Бяха два пъти повече от нас.

— А Вайян?

— Взеха я в плен. Всички, които не са мъртви, са взети в плен.

Тес с мъка си пое дъх.

— Ти как се измъкна?

— Не съм — горчиво се усмихна той. — Тамар ме пусна да донеса известието в лагера.

— На Гален ли? Но той не е тук. Тази сутрин пое към Заландан.

— Зная. Тамар също знае. Имало е съгледвачи, които са наблюдавали лагера — Калим направи пауза. — Вестта е за теб.

— За мен!

Той кимна.

— Тамар не иска Вайян. Той иска теб. Той мисли, че ти си най-подходящото оръжие срещу Гален Ще размени Вайян за теб. Ако те заведа при него, обеща да пусне Вайян и да ми разреши да я върна обратно в Заландан.

— Света Богородице! — прошепна Тес.

— Ако не дойдеш, той ще даде Вайян на воините си и след това ще я убие — Калим отбягваше да среща погледа й, а гласът му бе съвсем безизразен. — Каза ми да ти предам това.

Тес, слисана, поклати глава.

— Къде е той?

— На хълмовете.

— Може би ще успееш да стигнеш до Заландан, да кажеш на Гален къде се намира Тамар и да го изненадате.

— Тамар е опитен ездач и никак не е глупав, така че всяка нощ ще сменя лагера. Гален няма да го открие — отвърна и погледна някъде зад рамото й. — Той каза, че размяната трябва да се състои следобед или изобщо няма да се състои.