Айрис Йохансен - Богатият варварин

Тес продължи да си придава раздразнен израз.

— И ти си така груб, както и мъжът ми. Няма повече да понасям това отношение. Ще се радвам да се прибера у дома, в цивилизована страна, където мъжете говорят мило и учтиво.

Тамар се втренчи в нея, сякаш тя беше някакъв нов вид животно, който той за пръв път бе открил.

— Не разбираш ли какво смятам да направя… — той спря и отново започна да се смее. — Невероятно! — извика той и заби шпори в коня си. — Само мога да съжалявам Гален. Какво ли е преживял, докато те е влачил от племе на племе през последните два месеца! Трябва да ми е благодарен, че го спасявам от самия него.

— Боже господи, значи ти я ОСТАВИ на него?! — Гален имаше странното чувство, че нещо в него сякаш се скъсва на две. — Ти му я даде?

Калим потрепера.

— Постъпих неправилно, но не знаех какво друго можех да сторя. Вайян беше…

Саша направи крачка напред.

— Как е Вайян? Той нарани ли я?

— Не, тя само е изплашена и уморена. Почти не продума по пътя за Заландан — отвърна Калим. — Веднага щом пристигнахме в двореца, тя се прибра в стаята си, а аз дойдох тук.

Гален се отправи към вратата.

— На кое място стана размяната?

— На хълмовете над фестивалния лагер.

— Събери хората. Тръгваме веднага.

— Той е ранен, Гален — напомни му тихо Саша.

Гален се извърна да го погледне. Усещаше как гневът го разкъсва отвътре.

— Мислиш ли, че ме интересува? Щом може да язди, тръгва с нас. Всички тръгват. Има късмет, че не го обесих. Ще я върнем обратно.

Саша поклати глава.

— Не можем да търсим напосоки. Познаваш Тамар. Той е като сянка. Можем с дни да претърсваме хълмовете.

— Щом трябва, ще ги претърсваме.

— Не — каза Калим.

— Не? — Гален се обърна към Калим и очите му хвърлиха гневни мълнии. — Може би искаш да я оставиш на Тамар? Ти сигурно с голямо задоволство си я предал на нежните му грижи.

Калим пребледня.

— Аз не можех… — преглътна той. — Заслужавам гнева ти, но Мейджира бе тази, която каза да чакаш тук.

— Да чакам! Тя не знае, че Тамар…

— Знае — прекъсна го Калим. — Каза, че ще ти изпрати вест и къде се намира.

— И как ще го стори?

— Чрез Александър. Взе го със себе си. Каза, че ще ти съобщи къде се намира. Тя също има план да накара Тамар и войните му да се почувстват безпомощни.

Гален го погледна изумен и почувства искрица надежда. Не разбираше как Тес, сама жена, изобщо можеше да се надява да победи бандата на Тамар, но гълъбът можеше да я спаси.

— Кога я остави?

— По обяд.

Гален вдигна поглед към небето.

— Слънцето скоро ще залезе. Като се смрачи, ще спрат да си построят лагер — той се обърна и тръгна към вратата. — Погрижи се конете да са оседлани и хората да са готови за път, Саша. Калим, ела с мен и ми разкажи за плана. Отивам в стаята на Вайян да чакам Александър.

Обзе го ужас, кръвта замръзна в жилите му. Толкова слаба бе тази надежда. Но тя бе единствената, единствената възможност да я спаси.

Господи, Тес беше казала, че проклетият гълъб не е особено умен. Дори да успееше да го пусне, каква бе гаранцията, че гълъбът нямаше да се изгуби и да отмине Заландан?

Мили боже, не му позволявай отново да отлети за Саид Абаба!

Тес видя как Александър се издигна, отдалечи се от кулата и отлетя на запад. Саид Абаба? Чу стъпки по извитата каменна стълба, бързо се обърна, ритна празната клетка на Александър в сянката на ъгъла и се запъти към отворения сандък по средата на стаята. В този момент вратата се отвори и Тамар влезе.

— Не мога да намеря кутийката с бижутата си — оплака се тя. — Знаех си, че тези дръвници няма да я сложат на мястото й.

— Напротив, сложиха я точно там, където им казах — ухили се той. — При моите собствени вещи.

— Не можеш да крадеш бижутата ми — погледна го с омраза Тес. — Какво друго спечелих от този брак? Пясък, горещина, разправии, обиди и… и… лунички — тя се огледа наоколо. — А сега ти ме водиш в тази мръсна кула. Защо сме тук?

— Веднъж, преди много години, дойдох с Гален тук — Тамар отправи поглед към ограденото със завеси легло но средата на стаята. — Беше удобно и реших, че е подходящо.

Тамар бе убил едно от момичетата в пиянска ярост.

Побиха я тръпки, когато си спомни разказа на Гален за онази ужасна нощ, която бе променила живота му.

Тамар все още не отместваше поглед от леглото.

— Освен това Гален няма и да помисли да дойде тук. Неговите спомени от тази кула не са толкова приятни, колкото моите.

— Моето предложение — започна Тес. — Искам да…