Айрис Йохансен - Богатият варварин

— Не сега — разсеяно каза Тамар и очите му заи-скриха сред брадатото лице. — Не ми пречи. Хубаво е понякога да съживиш миналото.

Въздухът около нея изведнъж натежа и злокобно се сгъсти.

— Гладна съм. Няма ли да ме нахраниш? — строго попита Тес.

Погледът му се премести от леглото към нея.

— Боже господи, каква упорита и заядлива жена.

— А къде е сандъкът с вино, който носех със себе си? То е от най-добра реколта — намръщи се тя. — Чудно как могат тези диваци от Ел Заланд да правят такова прекрасно вино.

— Моите хора ми казаха, че не струва. Но те нямат изтънчен вкус, за да го оценят — захили се той. — Както и да е, аз имам по-изискан вкус и ще ти кажа дали са прави или не.

— Но това вино е мое! То щеше да ми стигне за няколко години, след като стигна в Белажо.

— Ще видя дали ще мога да им измъкна малко и за теб. Или може би не за турнира. Искам те будна и в добра форма — усмихна се той подигравателно. — Ще ме удостоите ли с благоволението си, Принцесо?

— Не зная какво искаш да кажеш, но съм сигурна, че е отвратително — намръщи се тя. — Сега съм гладна и искам да ям.

Той се обърна.

— Ще изпратя някого да ти донесе паница задушено.

— Искам го в моята сребърна чиния — каза тя.

Той я погледна.

— Благодари се, че изобщо ти давам да ядеш.

— И в моята чиния.

Тамар отметна глава и отново се разсмя.

— В твоята чиния.

Затръшна вратата след себе си и тя чу, че продължи да се смее, докато слизаше по стълбите. Когато напрежението се смени с облекчение, Тес се почувства много отпаднала. Господи, колко бе изплашена! Призля й, като видя как Тамар гледаше леглото. Как можеше Гален да си помисли, че си приличат? Тамар беше звяр.

Върна се до прозореца. Можеше само да се моли виното, което нарочно беше наредила да й опаковат, да задържи Тамар и хората му за известно време, преди той да поиска следващото си удоволствие от нея. Не предполагаше, че ще се изплаши толкова много и не беше сигурна колко още ще издържи да се прави на глупачка, след като коленете й така се подгъваха всеки път, щом той се приближеше до нея.

Погледна към небето, но от Александър нямаше и следа. Дали беше завил на запад, или бе поел на изток?

— Не към Саид Абаба — прошепна тя. — Моля те, Александър. Не към Саид Абаба, а към Заландан.

През последните два часа виковете и смехът в долната стая постепенно заглъхнаха и накрая спряха.

Докато напрягаше слуха си, Тес така силно стискаше облегалките на стола, че пръстите й бяха побелели. Нищо не можеше да чуе. Беше ли изпил Тамар виното? Беше ли спасена?

След малко чу неравномерни стъпки по каменната стълба. Не, още не беше спасена. Тя обезумяла се огледа наоколо…

Сребърната кана на масата можеше да й послужи за оръжие, тъй като изглеждаше доста тежка.

Тамар отвори вратата и клатушкайки се, влезе в стаята.

— Не почука — каза Тес, като се насили и пусна облегалката на стола. — Такова неуважение е недопустимо — тя се изправи и тръгна с бързи крачки към масата, на която стоеше сребърната кана. — Освен това не ми носиш задушеното, което ми обеща.

— Всичко свърши. Виното също — думите на Тамар бяха малко провлачени, а очите му бяха приковани злобно в нея. — Хората ми откриха, че виното е изключително упойващо. А аз се чудя защо… — той се промъкна към нея. — Питам се защо ги хвана дрямката и главите им натежаваха толкова бързо, след като са свикнали на далеч по-силни питиета?

Тес замръзна на мястото си и продължи да стои с гръб към него. Само да можеше да достигне каната:

— Това е превъзходно вино. Всеки може да разбере защо… — тя спря, тъй като ръцете на Тамар я стиснаха за раменете и я обърнаха с лице към него.

— Какво имаше в него?

— Не зная за какво говориш. Ако обичаш, пусни…

Ръцете на Тамар я стиснаха още по-силно и тя се задъха.

— Какво? Отрова ли?

Хватката се затягаше все повече и повече и Тес прехапа долната си устна, за да не изпищи.

— Какво?

— Лауданум.

— Много ли?

— Не… зная. Колкото можах да открия в лагера.

— И ти се престори на глупачка от високо потекло, за да повярвам, че нямаш достатъчно мозък, и да ме измамиш? — лицето му беше разкривено от ярост. Той премести ръцете си от раменете към гърлото й. — Кучка!

„Тамар уби едно от момичетата в пиянска ярост. Удуши я.“

За момент на Тес й се стори, че чува писъците на бедното момиче като ехо, което сякаш идваше от стените на стаята. И тя ли щеше да умре по същия начин?

— Мислиш ли, че имам нужда от теб? — Попита Тамар и ръцете му започнаха бавно да се затягат върху шията й. — Твоята смърт също ще ми свърши работа. Гален няма да преглътне убийството на жена си дори изобщо да не го е грижа за теб. Мислех само да си поиграя с теб, но ти се оказа прекалено умна.