Айрис Йохансен - Богатият варварин

— Защо? — повтори Гален.

Тамар сви рамене.

— От любопитство.

— Уби ли някои от моите хора, докато се промъкваше в лагера, за да задоволиш любопитството си?

Тамар поклати глава.

— Никой не ми се изпречи на пътя.

— Чудя се дали не лъжеш.

— Теб да лъжа!

— И още как! Стига да ти изнася.

— Прав си, но в случая не беше необходимо. Никого не съм убивал — отправи поглед към Тес и я изгледа критично. — Моите съгледвачи ми казаха, че има червена коса. Кожата й е прекрасна, но тя не е твоят тип, Гален. Трябва да я опозная по-отблизо, за да разбера какво си намерил в нея.

Тес седна на леглото.

— Гален, мога ли да зная кой е този човек?

— Има чужд акцент — забеляза Тамар. — Да не си я хванал някъде в чужбина?

— Жената току-що пристига от Франция. Открих я в една кръчма в Динар.

Тес погледна Гален изумена.

— Трябваше да се досетя. Французите отдавна те привличат — усмихна се мъжът и се приближи към Тес. — Бива ли я?

— Бива я — Гален погледна Тес и замръзна на място. — Ти, кучи сине, ти си я порязал! — извика той, когато забеляза шията й. Прекоси шатрата, коленичи до Тес и я попита: — Добре ли си?

Тамар се навъси.

— Какво толкова! Една драскотина!

Гален не го погледна.

— Ти премина всякаква граница, Тамар — каза той и се обърна към нея, докосвайки нежно раната върху шията й. — Не се страхувай!

— Не се страхувам — отвърна Тес и погледна Тамар. — Как да се страхувам от един мъж, който се промъква като змия в тъмнината и напада спяща жена?

Тамар се изчерви, а устните му се сгърчиха в отвратителна усмивка.

— Да ти покажа ли как, курво с курво? — взря се за миг в предизвикателното й изражение и добави глухо: — Има нужда от превъзпитание. Можеш да оставиш това на мен, Гален.

— Кога съм ти давал нещо, което ми принадлежи?

Тамар го погледна изненадан.

— Тя е само една жена. И по-рано сме си разменяли жени.

— Отскоро съм с нея и още ми е интересна.

— Хайде да се спазарим, искаш ли? Дай ми я за две нощи и ще можеш свободно да кръстосваш из страната ми.

— Не е твоя страна.

— Моя е, щом аз казвам.

— Не е, щом аз казвам. Думите не означават нищо.

— Но кръвта означава всичко — каза Тамар. — А ти знаеш колко много обичам мириса на кръв.

— Да, зная.

— Но, не повече от теб. Ти побесняваш, когато те обхване бойна треска.

— Тогава трябва да внимаваш да не пробудиш тази треска — уморено каза Гален.

Тамар се вгледа в него. По лицето му бяха изписани най-различни чувства.

— Предизвикваш ли ме, приятелю?

— Предупреждавам те, Тамар!

Тамар погледна ножа си, който лежеше на килима.

Мускулите по бедрата на Гален се стегнаха и Тес усети, че той се готви да скочи.

Зъбите на Тамар се оголиха в зла усмивка.

— Не сега, Гален. След два дена съм планирал нападение над Ел Кабар — огледа шатрата. — А сега ме почерпи чаша вино и ще те оставя да си легнеш.

Гален посочи с поглед порязания врат на Тес и присви устни.

— Никакво вино под моя покрив, Тамар.

Тамар се намръщи, след това сви рамене.

— О, много добре. Тогава ми дай ножа.

— Ще го намериш забит в голямата палма до езерото веднага щом потеглим утре. Не бих рискувал да те оставя да прережеш гърлото на някои от моите хора, само за да компенсираш разочарованието си.

— Колко добре ме познаваш — ухили се Тамар, но след малко помръкна. — Но не познаваш себе си, стари приятелю. Ела с мен в моя лагер и ти обещавам, че ще останеш доволен.

— Довиждане, Тамар.

— До следващия път — отвърна Тамар и погледна към Тес. — Прекалено слабичка е, но аз обичам дребните. Те карат мъжа да се чувства като бик, който мушка по-малките животни — поклони се и на нея. — При следващата ни среща ще се радвам да науча твоята лейди на по-сдържан език.

С тези думи напусна шатрата. Тес издиша въздуха, който, незнайно защо, беше задържала в гърдите си.

— Това беше… твърде интересно.

— Интересно ли? Забелязал съм, че имаш особено предпочитание към тази дума — изненадата върху лицето на Гален се смени с израз на уважение. — Но иначе си права, Тамар може да се нарече и интересен човек.

— А как по друг начин може да се нарече?

— Убиец, насилник, бандит. В Седикхан няма по-зъл шейх от него.

— Говореше така, сякаш те познава добре.

— Заедно израснахме в Заландан За известно време бащиното му племе и Ел Заланд бяха сключили мирен договор. Когато Тамар дойде на власт, договорът беше нарушен и той се върна на север — Гален стана, отиде до стълба в центъра на шатрата и угаси фенера. — Можеш да заспиваш. Той няма да се върне.