Айрис Йохансен - Богатият варварин

Да извърши?! Тази дума бързо охлади страстта му. Каза си, че само един варварин би могъл да извърши насилие над жена.

Съблече се набързо, духна свещта в медния фенер, който висеше на стълба в средата на шатрата, и легна до Тес, като се постара да не я докосва. Тежестта в слабините му ставаше болезнена. Лежеше с гръб към нея, а сърцето му биеше до полуда.

И все пак можеше да се владее. Не беше дивак, за да…

Усети, че възглавниците се размърдаха. Обгърна го женско ухание на лавандула и той се опита да диша, без да си поема дълбоко въздух, за да заглуши порива на своята плът.

И тогава усети пръстите й в косата си. Мускулите му се стегнаха.

— Тес! — прошепна той.

Тя промърмори нещо в полусън, а пръстите й докоснаха врата му.

— Какво правиш?

Полазиха го тръпки, когато върховете на пръстите й достигнаха раменете.

Тя издърпа панделката от косата му и я остави настрана.

— Изпълнявам задълженията си на съпруга…

После се отдръпна и равномерното й дишане му подсказа, че е заспала дълбоко.

„Задължението на съпруга!“ — Гален би се изсмял, ако не беше обхванат от дълбоко разочарование. Искаше му се да й покаже какво означава задължението на съпругата. Искаше му се да се движи между бедрата й и да потъне дълбоко в нея. Искаше му се да я заведе на езда в пустинята Coit de cheval 2 2 конско съвокупление — бел.пр. , да я притисне в себе си, като хване здраво с ръце малкото й задниче, и да усети всеки инч от тялото й. Искаше му се да… Гален направи усилие да се избави от тези мисли и отпусна свитите си юмруци.

„Варварските“ дни бяха останали далеч назад. Вече нямаше сляпо да следва нагона си като диво животно, а щеше да мисли, да се съобразява и да чака.

О, боже, как го боляха слабините!

— Посмей само да изкрещиш и ще ти прережа хубавата шия.

Гласът, стреснал Тес в съня, беше извънредно груб. Тя отвори очи, но успя да види само неясните очертания на някакво лице, надвесено над нея в тъмнината, и блясъка на нож, допрян до гърлото й.

Щеше да умре. Каква нелепост! Не искаше да умира точно сега, когато животът започваше да става толкова интересен.

— Къде е той?

„Явно говори за Гален“ — каза си тя с голямо облекчение. — Значи още не го е убил.

Ножът премина по нежната й кожа и тя усети врата й да се стича топла струйка кръв.

— Къде е?

— Ето ме! — чу се глас.

Тес забеляза една тъмна фигура да изниква зад мъжа и видя блясъка на стоманения нож, който опря гърлото на похитителя й. — Махни се от нея, Тамар!

Мъжът, който беше хванал Тес, се вкамени.

— Бих могъл да й прережа гърлото, преди да успееш да си поемеш дъх, Гален.

— Защо ще си правиш труда? Няма да останеш жив, за да се радваш на победата си.

Мъжът се замисли, после неочаквано повдигна глава и се захили шумно.

— О, Гален, ти винаги си имал много убедителен език — ножът бавно се отдръпна от гърлото на Тес. — Махни ножа и ще поговорим!

— Аз пък мисля, че в момента тъкмо той е по-убедителен от езика ми — сухо отговори Гален. — Хвърли твоя нож!

Мъжът небрежно го пусна на земята.

— Сега слез бавно от леглото!

— С най-голямо съжаление. Винаги съм се възхищавал от вкуса ти към кадините — каза мъжът и се отдръпна от Тес. — Защо не запалиш фенера, за да я разгледам по-хубаво.

— Ти го запали. Аз искам ръцете ми да са свободни.

— Недоверчиво копеле! — изруга мъжът, когото Гален нарече Тамар, и се отправи към проблясващия в тъмнината меден фенер, окачен на стълба в центъра на шатрата.

Миг след това се чу ударът на кремъците и във фенера лумна огън.

Едва сега Тес успя да види лицето на Тамар.

Той беше млад, на възрастта на Гален, с черна, късо подрязана брада, дълга черна коса и тъмни очи. Изглеждаше малко над средния ръст и красивите му черти се озариха от усмивка, когато се обърна към Гален.

— Е, Гален, когато чух, че с теб има жена, бях напълно сигурен, че вече ще си заспал като заклан.

Загърнат в бялата риза, която закриваше голотата му, Гален сви рамене, без да изпуска ножа, готов всеки момент да го използва, ако се наложеше.

— Докато режеше чергило на входа, ти вдигна такъв шум, Тамар, че би събудил и мъртвец.

Тамар се намръщи.

— Ти си оня, който стъпва като пантера, не аз — захили се отново той. — Помниш ли, когато се промъкна в харема на оня стар…

— Това е минало.

Тамар тъжно поклати глава.

— О, как ми липсват онези дни! Какви времена бяха!

— Защо си тук?

Тамар вдигна вежди изненадан.

— Как защо? Дойдох да видя своя стар приятел Гален Бен Рашид.