Айрис Йохансен - Богатият варварин

— А защо точно на мен искаш да се смееш? Погледни, не приличам ни най-малко на онова, което си очаквал, но вината е изцяло твоя. Казах ти, че не съм красива.

— Да, каза ми — отвърна той, а погледът му се плъзна от лицето към увитото й в ризата тяло и устните му се присвиха. — Вярно е, че изглеждаш малко… поразмъкната, но иначе грешиш. Точно това исках и очаквах да видя.

— Наистина ли? — сключи вежди тя, изпълнена със съмнения. Как би могла да разбере този мъж, който се променяше всяка минута? Предишната вечер бе искал да я види гола, а сега желаеше да бъде покрита от главата до петите. Тес сви рамене. — Все пак ти имаш право. Тази дреха е много по-удобна от моя костюм.

— Радвам се — усмихна се той, — още повече че не обичам да бъда опровергаван.

— Ти никога няма да приемеш, че можеш да сгрешиш. Мъжете никога не си признават. Баща ми…

Гален се намръщи.

— Омръзна ми да ме сравняваш с баща си.

Не й беше трудно да го разбере.

— Съжалявам! — искрено се извини тя. — Познавам малко мъже и сигурно съм несправедлива. Във всеки случай, напълно те разбирам, че ти е неприятно да те сравнявам с баща ми, тъй като той е изключително лош човек.

Гален се опита да се усмихне, но устните му се присвиха.

— Да, вярно е, че не е добър — протегна се той нежно докосна ръката й, — но ти не бива повече да се тревожиш за това, килен.

— Не се тревожа — сви рамене тя. — Човек само би си загубил времето, ако мисли за неща, които не може да промени. Много по-разумно е да приеме лошото и да се радва на хубавото в живота.

— Да, това е много по-разумно — пръстите му се спуснаха от косата към очите и погалиха сенките под тях. — Мое бе нареждането днес да препускаме така лудо до Динар. Тежко ли ти беше?

Тес почувства, че отново я побиват тръпки при допира на пръстите му и това я накара да изживее отново вълнението и страха от предишната нощ. Нямаше сили да се отдръпне.

— Не, аз съм издръжлива, само че снощи не спах добре — „Защо ли изтърсих тази глупост?“ — ядоса се тя на себе си. — Искам да кажа…

— Зная какво искаш да кажеш. Аз също не спах добре — Гален я хвана за раменете и я обърна леко към шатрата. — Тъкмо затова така препусках днес. Исках достатъчно да се уморя, за да мога да заспя тази вечер. Лека нощ, килен.

— Пак ли излизаш?

— Връщам се след малко. Лягай си!

Искаше да го спре, но нещо в начина, по който й обърна гръб, я накара да се откаже. И все пак странно защо мисълта, че пак ще остане сама, й беше неприятна.

— Утре по кое време тръгваме?

— Призори.

— За колко време ще стигнем до Заландан?

— За пет дни.

— Ами…

— Лягай си, Тес!

Потиснатият гняв в гласа му я накара да потрепери и бързо да се отправи към шатрата.

— Добре, добре.

Щом влезе вътре, бавно отиде до ограденото със завеси легло. В края на краищата, нямаше от какво да бяга.

Дръпна тънката завеса и след миг потъна в меките възглавници, разположени върху широк, нисък диван. Много имаше да научи от тези варвари, помисли си тя, когато се зарови в копринените завивки. Във всеки случай диванът беше много по-удобен от леглото в хотела.

Разпилените къдрави коси на Тес напомняха тъмни пламъци върху бялата сатенена възглавница под главата и. Ризата се беше смъкнала и откриваше нежното рамо и меката кадифена кожа, която блестеше повече от сатена под нея. Докато Гален я гледаше, тя се размърда и леко се обърна, при което изпод памучните гънки на ризата се показа изящният й крак. Не някакво сладострастно, а стегнато и здраво бедро.

Каква прелест! Докато стоеше и я гледаше, Гален почувства болезнен копнеж в слабините. Нарочно я беше накарал да облече огромната дреха, за да не я види гола както предишната нощ, но тази полуголота се оказа още по-възбуждаща.

Каза си, че това вероятно е така, защото е отново в Седикхан. Не можеше да допусне, че девойка, в която детето все още преобладаваше над жената бе в състояние да му причини такова огромно физическо страдание. На родна земя винаги ставаше необуздан и ненаситен. Спомените за разврата и оргиите бяха прекалено живи в съзнанието му, за да ги пренебрегва, когато се завръщаше в пустинята, но страстта му никога не бе стигала до такава степен. Изпитваше непреодолимо желание да бъде с жена…

Той обаче можеше да се контролира. Трябваше да се контролира. Но защо? Нали тя беше жена като всички останали.

Не, не беше като другите. Беше много по-различна. Притежаваше чувство за достойнство. Беше сключила сделка и щеше да спазва условията. Само да протегнеше ръка и можеше да я има. Можеше да постави длан върху онези меки, еластични косъмчета, които обграждаха женската й зрялост и да я гали, както галеше Селик. После можеше да се пренесе на онова сладко, тайнствено място между краката, докато я накараше да пищи от удоволствие. Можеше да я изправи на колене и да извърши…