Айрис Йохансен - Богатият варварин

Тес се подразни от пренебрежението на Гален спрямо нея, но почти веднага осъзна, че няма основание за това: в сделката им нямаше условие Гален да не се отделя от полата й. Трябваше сама да се погрижи за себе си. Тя смело се приближи до Гален и спря кобилата си пред него.

— Уморена съм и имам нужда от храна и вода, господарю.

Той я погледна безизразно и небрежно махна на мъжа до себе си.

— Позволете ми да ви представя съпругата си, Калим. Тес, това е моят лейтенант Калим Рамир.

По красивото лице на Калим се изписа изненада, после недоволство.

— Мейджира.

— Господарю Калим! — кимна Тес и отново погледна Гален. — Както вече ви казах, господарю, гладна съм.

Той улови нотка на предизвикателство в тона й и я погледна. Забеляза напрегнатото лице, изпънатото й като стрела тяло и се усмихна.

— Щом е така, длъжен съм да ти осигуря храна, за да те умилостивя. Вече се споразумяхме за моите задължения. Заведи жена ми в шатрата! — обърна се към Саид. — Дай й всичко, което пожелае!

— Ти ще дойдеш ли по-късно? — попита Тес.

— А ти искаш ли? — усмихна се той малко изненадан.

— Както желаеш — опита се да си придаде безразличен вид Тес и сви рамене. — Просто искам да зная дали да те очаквам.

Без да дочака отговора му, тя се обърна и пусна кобилата сама да си проправя път през скупчените воини. Седеше изправена върху седлото и високо беше вдигнала глава.

— Кой е този Кадим? — обърна се тя към Саид докато яздеха към шатрата на Гален. Тя се намираше до едно искрящо синьо езерце в самия център на оазиса.

— Той е помощникът на Гален. Калим е много смел и уважаван воин.

— Мислех, че Саша е неговият помощник.

— О, не — поклати глава Саид, — това е невъзможно. Господарят Саша е чужденец. Той не е от племето Ел Заланд.

Тес присви устни.

— Как ще е чужденец, след като е приятел на владетеля ви и се бори за вашата кауза?

Саид кимна.

— Не исках да ви обидя. Господарят Саша е истински приятел на Ел Заланд и всички го обичат.

Очевидно обаче те все още не го бяха приели като един от тях, дори след толкова години вярна служба. Чувството й на отчуждение се задълбочи. „Горкият Саша!“ — помисли си тя.

— Струва ми се, че на него така му е приятно — добави Саид и за миг тънка усмивчица се появи на устните му. — Нашите жени много го харесват — усмивката му моментално изчезна, сякаш се бе сепнал от собствената си словоохотливост. — Простете, не исках думите ми да прозвучат неуважително.

— Разбира се, че не — стрелна го Тес с поглед. — Хайде, да се разберем още отсега, тъй като явно ще прекарваме по-голямата част от времето си заедно. Аз не съм като жените в Ел Заландд и нямам никакво намерение да се държа като тях. В конюшнята се чувствам по-добре, отколкото сред жените и техните клюки. Не се обиждам от недискретните ти забележки — направи кратка пауза. — Всъщност това би ми помогнало да се чувствам по-… — търсеше дума, с която да прикрие своята уязвимост, и накрая смело завърши — по-малко самотна.

Изражението на Саид се смекчи. Скочи от коня си пред шатрата и мина отстрани, за да й помогне да слезе.

— Няма да сте самотна. Жените ще се радват да бъдат ваши приятелки. Господарят не би и допуснал да е иначе.

— Ще видим — отвърна Тес, хвана ръката на Саид и се спусна от седлото. — Надявам се все пак и сама да си извоювам някои неща, без да се осланям на вашия господар.

Обърна се и влезе в шатрата.

Саид донесе вода и поля на Тес да се измие, след което се зае да приготви вечерята. Постла пред нея красиво персийско килимче и й поднесе заешко задушено, което беше далеч по-вкусно от храната в кръчмата предната вечер.

— Братовчед ми и Гален няма ли да вечерят с мен?

Саид поклати глава.

— Те ще вечерят с мъжете край огъня.

— Така ли? — сега, когато си беше отпочинала, първите й страхове от необикновената ситуация, в която бе попаднала, постепенно се стопиха. — И аз ще отида при тях — тя отмести паницата и понечи да се изправи, но Саид заклати глава като обезумял и на лицето му се изписа ужас. — Какво? Не може ли!

— Господарят ще бъде много разочарован от мен, ако ви позволя такова нещо. Не е…

— Прието — довърши Тес вместо него. — Обичаите ви са прекалено строги, като на варварска страна.

— Варварска ли! — мъжът очевидно бе обиден. — Народът на Ел Заландд не е варварски. Другите племена са варварски, но ние си имаме закони — намръщи се той. — Няма ли да отидете край огъня?

— Не — отвърна тя. Тази вечер беше твърде уморена, за да застане срещу неодобрението, което вероятно щеше да срещне, ако нарушеше обичаите на Ел Заландд. А и Саид бе започнал да й харесва и нямаше желание да го злепоставя пред Гален. — В тази шатра е много задушно.