Айрис Йохансен - Богатият варварин

— Нещата никак не са много. Нямаше смисъл да разопаковам багажа си за толкова кратък престой — замислено повдигна вежди тя. — Ти си Саид, нали?

— Саид Абдул, Мейджира — поклони се отново той.

— В първия момент не те познах — каза тя и в очите й се появиха палави искрици. — Сега си облечен в дрехи.

Той премигна леко изненадан.

— Може ли вече да опаковам багажа ви, Мейджира?

„Господи, той е суров и мрачен като Майката гуменка!“ — помисли си Тес.

— Разбира се — сериозно отвърна тя. — Къде е шейхът?

— В конюшнята. Да му предам ли, че желаете да го видите?

— Не. Ти си върши твоята работа. Аз сама ще го намеря.

— Сама ли? В конюшнята има мъже, Мейджира!

Тя отново заслиза по стълбището и учудено го погледна през рамо.

— И какво от това?

— Не е прието! Вие сте Мейджира. Неразумно е от ваша страна да…

— Аз ще я придружа, Саид, а ти иди да опаковаш!

Саша бе застанал пред стълбището. Саид въздъхна с облекчение.

— Както желаете, господарю.

Тес поклати глава, докато го гледаше как бързо се отдалечава.

— Няма никакво чувство за хумор.

— Саид е добър човек — каза Саша, — но е дълбоко проникнат от нормите на тяхната етикеция. Седикхан е един друг свят.

— Това започвам да откривам и аз. Какво е това мейджира?

Той се усмихна.

— Това си ти. Съпруга на Мейджирона. Съответства на обръщението Ваше величество.

— И Гален е Мейджирон, така ли?

Саша кимна.

— Това е само една от неговите титли — внезапно я погледна и усмивката му се стопи. — Но ти какво… добре ли си?

Тя се изчерви и отбягна погледа му.

— Вероятно по-добре от теб. Снощи беше доста пиян — мина покрай него и се отправи към вратата. — Отивам да видя Селик.

— Значи така, не съпруга си, а коня!

Тес го погледна и се усмихна.

— Съпругът ми беше в цветущо здраве, когато го видях за последен път, а Селик — не.

— Сега е много по-добре.

Тес се извърна и видя на входа Гален. Лицето му изглеждаше спокойно, но устните му едва-едва потрепнаха.

— Радвам се, че и мен ме намираш във… форма.

Тес чу от устата на Саша да се изтръгва звук, напомнящ на сподавен смях.

Споменът за Гален, застанал като великолепна гола статуя с горящи черни очи пред нея в нощта, отново изплува в съзнанието й и тя се изчерви. Вгледа се в косата му, прибрана плътно в опашка. Бе облечен в модерен черен жакет, панталон и копринено шалче, завързано толкова сложно, колкото и онова, което красеше врата на Саша. При вида на това „цивилизовано“ облекло спокойствието й се възвърна.

— Селик може ли да пътува?

Той кимна.

— Но не може да носи товар. Няколко дни ще го оставим само да води.

— Разумно е — съгласи се тя.

— Радвам се, че одобряваш — каза той и наведе глава в лек поклон. — Купих от съдържателя една кобила, която ще яздиш до Заландан. Зъбите й са малко дълги, но е съвсем подходяща за пътуването. Сега, с твое позволение, ще прекратим нашата почивка и ще потеглим. Нашият ескорт ще ни чака в оазиса Ел Дабал близо до границата.

Ето, че тръгваха за Седикхан! Кой би повярвал, че някога ще отиде в тази дива страна? Почувства, че я обзема нетърпение по-скоро да потеглят.

— В такъв случай да тръгваме веднага! Не съм гладна.

— Въпреки това ще закусиш — каза Гален. — Трябват ти сили, защото до залез слънце няма да спираме.

Тес се намръщи.

— Не обичам да ми заповядват, господарю.

Усмивката му се стопи.

— По-добре аз, отколкото баща ти.

— Но ако си спомняш — погледна го тя иззад гъстите си мигли, — обикновено намирах начин да заобикалям неговите заповеди.

— В Заландан няма да имаш тази възможност — отвърна той, но като забеляза, че тя изведнъж потрепери и отстъпи назад, изражението му се смекчи, — което не означава, че смятам да се държа като тиранин, а само, че ще се грижа за твоята безопасност.

— Баща ми също вземаше мерки за моята безопасност. Една от тях беше намерението му да убие Аполон, който много ме обичаше. Ти би ли направил подобно нещо?

Той се замисли, след което бавно отговори:

— Да, ако се наложи.

Тя едва не подскочи. Най-малко беше очаквала такъв отговор. Та нали той бе спасил Аполон! А сега в очите му се четеше безмилостна решимост. Нямаше никакво съмнение, че би изпълнил заканата си.

Тя шумно си пое въздух.

— Тогава нека по-добре да се разберем още отсега — направи нетърпелив жест, тъй като го видя, че се готви да я прекъсне. — Зная, че имам голяма стойност за теб, така че няма да се изложа на опасност и да навредя на себе си.