Айрис Йохансен - Богатият варварин

— Като те гледам, приятелю, имам чувството, че в момента Тес се справя по-добре от теб — каза Гален, като се изравни с тях и отвори вратата. — Хайде, ще ти помогна по стълбите.

— Нямам нужда — махна с ръка Саша, провря се през вратата и тръгна към стълбището. — Аз съм напълно способен да… — кракът му пропусна второто стъпало и той политна напред.

— Напълно си способен да се проснеш по лице.

— Спънах се — каза Саша с достойнство. — Как да види човек къде стъпва, когато са оставили само една запалена свещ?

— Странно е как виждам аз? — Гален помогна на Саша да се изправи на крака и прокара ръка около кръста му. — Тъкмо излекувах Селик и нямам никакво намерение да се захващам с нов пациент.

— С кон ли ме сравняваш?

— Само когато си трезвен. В пияно състояние приличаш на слънчасала камила.

— Обида след обида!

— Какво друго можеш да очакваш от един варварин? — Гален тръгна нагоре по стъпалата носейки най-малко половината от тежестта на Саша, който бе започнал да си тананика някаква песен.

— Да повикам ли слугата му? — попита Тес.

— Саша вече не пътува със слуги — Гален спря, за да намести по-удобно товара си, и преметна ръката на принца около врата си. — Когато пътуваме Саид се грижи и за двама ни.

— Наистина ли? — Тес затвори външната врата и се загледа в двамата мъже. — Колко странно!

Този Саша, когото тя помнеше, винаги бе пътувал, придружаван от огромна прислуга — от готвачите до конярите.

— Не е толкова странно. Когато се пътува в пустинята, слугите само пречат — Гален вече бе изкачал стълбището и погледна надолу към нея. — Иди в стаята си. Ще дойда след малко.

Тя почувства силна уплаха, която сякаш я прониза като нож, и усмивката замръзва на устните й.

— Ще дойдеш ли?

— Разбира се.

— Разбира се — повтори на себе си Тес. Какво друго можеше да очаква? Това беше брачната й нощ. Според сделката трябваше да роди дете, а тя не беше глупава и знаеше, че то първо трябва да се зачене. Но нали й беше обещал да й даде известно време и тя си мислеше…

— Тес — каза нежно Гален, — иди в стаята си!

Тес кимна припряно и хукна нагоре по стълбището, като заобиколи двамата мъже, и влезе в стаята си. Не биваше да се разочарова толкова от Гален. Знаеше, че малко мъже държат на своята дума пред съпругите си. Тя затръшна вратата след себе си и притисна гръб в нея. Сърцето й биеше лудо. Кръвта нахлу в лицето й, страните й се зачервиха. Може би нямаше да е толкова ужасно, когато свикнеше. На Полин дори й харесваше. Тес често я чувала дори да моли за това.

Но Тес не беше Полин.

Все пак беше сключила сделка и трябваше да я изпълни. Знаеше, че когато Гален дойде при нея, трябва да бъде гола. Значи трябваше да се съблече и да се приготви.

Тес въздъхна дълбоко, отлепи се от вратата и се зае да откопчава перлените копчета на зелената си рокля.

Пет минути по късно вече беше напълно съблечена и лежеше под завивките. В стаята беше топло и нямаше причини да трепери. Каза си, че всичко ще бъде наред. На Полин й харесваше, а жената в кръчмата като че ли нямаше нищо против морякът да я милва…

Вратата се отвори. Гален влезе и вдигна свещта, която носеше. Видя Тес, сгушена до дъбовата табла на леглото, и недоволен сви устни.

— Какво щастие е да имаш толкова щедра съпруга. Признавам, че не очаквах да те намеря толкова всеотдайна.

— Не съм всеотдайна опита се тя да успокои треперещия си глас. — Това не ми харесва.

— Тогава защо е това покорство?

— Не е покорство. Достойнство е. Не можем да имаме бебе, ако не те приема.

— Сега разбирам — каза той и затвори вратата след себе си, — но нали ти казах, че мога да почакам, докато свикнеш с мен, преди да консумираме брака си?

— Да, но преди малко ми каза да те чакам… — вълна на облекчение премина през тялото й. — Помислих, че си променил решението си.

— Аз спазвам своите обещания. Когато променя решението си, ти ще си първата, която ще разбере — постави оловния свещник върху масичката, съблече жакета си и го метна на стола — Нямам намерение да те насилвам.

— Няма да ме насилваш. Сделката си е сделка.

— Предпочитам и ти да го желаеш — развърза коприненото си шалче и го издърпа. — Не е задължително да забременееш веднага, а и не искам да стискаш зъби винаги когато те докосвам.

— Не мога да ти обещая желание — отвърна тя и се уви още по-силно в одеялото. — Не мисля, че това е толкова важно за мен. Въпреки това признавам, че съм малко объркана. На Полин й харесва, но аз съм виждала как се чифтосват конете и намирам, че кобилата не е… — направи пауза, като търсеше най-подходящата дума — в особено удобно положение.