Айрис Йохансен - Богатият варварин

Тя го погледна изненадана.

— Естествено, и това е изгодата. Мъжът трябва да е сигурен, че ще има наследници, а жената — че бащата на децата и няма да я изостави след като утихне първоначалната му страст.

Тъмните му очи я наблюдаваха невъзмутимо.

— И това ли се случва?

Тя кимна.

— Разбира се. Ти самият го знаеш по себе си Обзалагам се, че от онази нощ не си се сещал за лейди Камила, нито пък за другата жена.

— О, напротив.

Тес се намръщи.

— Така ли? И кога?

— Винаги когато тялото ми е имало нужда от жена.

Гореща вълна заля страните й и тя бързо извърна поглед от него.

— Това не е любов. Това е само желание — каза тя, наведе се напред и се загледа през прозореца. Веднага съзря позната гледка. — А, ето я и онази кръчма! Помолих Саша да ме заведе в нея, но той ми отказа. Ти ще ме заведеш ли… довечера? — обърна се тя към Гален, след което бързо добави: — Разбира се, ако Селик е добре.

— Ще те заведа, но ако Селик не се чувства добре, сватбената вечеря ще трябва да се отложи.

— Защо се усмихваш така странно, Гален? И двамата знаем, че този брак не е особено важен.

— Напротив, изключително важен е.

Тя нетърпеливо махна с ръка.

— Добре, знаеш какво искам да кажа. Само съюзът е важен. Значи ще ме заведеш, така ли?

— Защо не? И без това ти дължа една вечеря заради старанието, с което се грижи за Селик, а и онова, което ще видиш там, може да се окаже поучително за теб.

— Харесва ми — каза Тес, докато обхождаше с поглед шумната кръчма. Дъските на дървения под биха хлътнали, а от фенерите по стените се издигаха стълбчета дим, който лютеше на очите и превръщаше въздуха в синкава мъгла. — Не е ли вълнуващо, Саша?

— Мястото ти не е тук.

— Разбира се, че е тук — усмихна се тя и погледна дяволито Гален, сядайки на стола, който той й беше поднесъл. — Аз съм омъжена жена и мога да ходя където си пожелая. Нали така, господарю мой?

— С известни ограничения — отвърна той и огледа помещението с безразличие.

— Не виждам нищо интересно в това заведение. Как можеш да говориш така? — възмути се Тес и без да сваля ръкавиците си, скръсти ръце върху изподрасканата маса. — Тук е чудесно и вечерята ще бъде отлична, убедена съм в това.

— Освен ако няма хлебарки в задушеното Вярно, че храната беше малко еднообразна, но затова пък готвачът бе съвсем чист и дори съм сигурна, че… онази там проститутка ли е? — Тес се беше загледала и една русокоса жена, облечена в мръсна зелена рокля, която седеше на коленете на един моряк. — Много е хубава, нали?

— Дори прекалено за своята порода — съгласи се Саша, докато келнерът безцеремонно сложи три чаши пред тях и ги напълни с червено вино от една огромна гарафа.

— Порода ли? — намръщи се Тес. — Не ми харесва тази дума. Тя не е нито кон, нито крава.

Саша отпрати келнера и огледа огромните гърди на жената, наполовина разголени от дълбокото деколте.

— Трябва все пак да признаеш, че има известни прилики.

— Не мога да призная нищо подобно. Тя е жена, а не животно. Сигурно се продава, защото няма друга възможност да се издържа.

— А, какво ще кажеш за своята Полин? Тя защо го прави?

— Полин не е проститутка, тя е… — Тес замълча, за да помисли. — Тя не е много умна и има малко интереси Може би го прави от скука.

Саша се задави с виното.

— Твърде е вероятно. Тя просто предоставя тялото си за… за забавление.

Тес почувства, че й се присмиват, но не обърна внимание. Въпросът за плътските удоволствия не я интересуваше много, освен може би съвсем малко и то от любопитство. А това място беше твърде интересно, за да си губи времето в спор за такива банални неща.

— Гладна съм. Може ли вече да вечеряме?

— Разбира се — Гален присви устни. — Първото задължение на съпруга е да задоволява апетита на своята съпруга.

— Престани, Саша! — смееше се безпомощно Тес, в ръцете на Саша, докато той я въртеше в кръг и залитайки крачеше към хотела. — Много пи! Ще паднем и двамата.

— Обиждаш ме — каза Саша, като премигваше с очи. — Мислиш, че не мога да нося виното, така ли? Но днес аз имам много радостен повод и съм почти щастлив. Дори изключително щастлив!

— Ти си изключително пиян! — усмихна се Тес снизходително и го облегна на вратата. — Като те гледа как празнуваш, човек би казал, че днес е не моят, а твоят сватбен ден.

— Но аз празнувам тъкмо защото НЕ е моят сватбен ден — извика той, но усмивката му се стопи, а очите му се напълниха със сълзи, когато нежно докосна страната й — Малкото ми бедно дяволче!