Айрис Йохансен - Богатият варварин

— И няма ли да се опиташ да ме спреш?

— Защо трябва да те спирам? Нали така ще ти олекне? — той стегна превръзката около коляното на жребеца — а и нищо няма да се промени.

— Мислиш си, че си я убедил, така ли?

— Не — спокойно го поправи Гален, — зная, че съм я убедил.

— Не си длъжна да се съгласяваш — започна Саша и се загледа в стегнатия гръб на Тес, която продължаваше да наблюдава през прозореца. — Достатъчно е само да кажеш, че не желаеш да се омъжиш за Гален, и утре сутринта потегляме за Белажо.

— Ти си бил в основата на всичко това нали — тихо попита Тес. — Бях изненадана, когато татко ми каза, че трябва да замина за Франция Ти си предложил тази идея и си успял да го убедиш. Защо?

— Гален смяташе, че се нуждаеш от защита и решихме, че единствено сестрите в манастира могат да ти я осигурят.

— А ти винаги ли правиш онова, което Гален Бен Рашид поиска?

— Той ме убеди, че е за твое добро.

— Да, той умее да бъде извънредно убедителен Но все пак аз се изненадвам, че успява така лесно да те накара ла правиш всичко, което пожелае.

— Но той… — Саша замълча и я погледна унило. — Вярно е, че тогава не му беше трудно да ме убеди Аз бях едно безмозъчно конте, загрижено по-скоро за кройката на дрехите си, отколкото за онова, което ставаше около него.

Тя го изгледа изпитателно.

— А сега променил ли си се?

— Седикхан ме промени. Гален ме промени — Саша хвърли поглед към жакета от златист брокат. — Макар че, признавам си, все още обичам блясъка.

— В това няма нищо лошо — усмихна се тя. — А и онова празноглаво конте беше много мило с мен.

— Не, не бях. Трябваше да направя много повече, за да ти помогна. Не е достатъчно само да обичаш.

— Това ли научи в Седикхан?

— Да. И много други неща.

— В такъв случай Седикхан трябва да е много интересна страна. Защо тогава ме убеждаваш да не ходя?

— Чувствам се отговорен.

— Само това ли?

— Положението е много деликатно. Не искам да пострадаш.

— Но въпреки това се съгласи да ме поставиш в това положение.

— Гален има нужда от теб. Нещо повече, Седикхан има нужда от теб. Мислех си, че предложението може и да ти допадне.

— А сега не мислиш ли така?

Саша сви рамене.

— Не зная. Гален… той невинаги е… — спря, замисли се и после добави спокойно: — В Заландан Гален е всесилен и народът го обича. Властта му е дори и по-голяма от тази на баща му.

— Това, че хората го обичат, не е лошо.

— Не ме разбираш. Желанието на Гален да обедини Седикхан е страст, която поглъща всичко останало — той я погледна в очите. — Не искам и ти да бъдеш погълната от нея, Тес!

Тя се усмихна.

— Защо трябва да ме вълнува всичко това? Аз ще бъда гост на Седикхан за не повече от три години, а може и за по-малко.

Саша забеляза вълнението, което я бе обзело, и изпита подтискащото чувство, че думите му не бяха успели да я убедят.

— Три години могат да бъдат много дълъг период.

— Интересува ме един-единствен въпрос. Вярваш ли, че Гален ще изпълни обещанието си?

— Да.

Тя прекоси стаята и отиде да го целуне.

— Благодаря ти за твоята загриженост, Саша, но не се съмнявай, че всичко ще бъде наред — когато продължи, в гласа й прозвуча тъжна нотка. — Зная, че съм само една пионка в ръцете на твоя приятел, но кога ли съм била нещо повече? Поне ще мога да имам един самостоятелен живот в случай, че се съглася с неговите условия. Едва ли някой друг ще ми предложи нещо по-добро. Гален беше прав: сделката е изключително изгодна.

— Ти вече си решила?

Тес отстъпи крачка назад и кимна.

— Искам да му го кажа още сега. Къде е той?

— В конюшнята. Ще дойда с теб.

— Предпочитам да отида сама — тя му намигна дяволито. — И престани да се мръщиш! Ще видиш, че всичко ще бъде наред!

— Какво правиш? — извика Тес от вратата на конюшнята.

Гален се обърна и я погледна. Светлината на залязващото слънце зад гърба й ярко очертаваше деликатната й фигура и обгръщаше косата й с тъмни пламъци.

— Една змия ухапа коня ми по пътя за Динар и раната се инфектира — бавно отвърна той.

— Смрачава се. Ще ти трябва светлина.

— Тъкмо щях да запаля фенера.

— Аз ще го запаля. Ти продължавай — тя отиде бързо до стълбата при вратата, където висеше един фенер. Под него имаше два кремъка. Тес ги удари един в друг, получи се искра и след миг занесе запаления фенер на Гален. Той видя как краката й се очертаха под тънка синя рокля.

Тес постави фенера на земята до кофата, погледна коня и започна искрено да му се възхищава и да го гали по муцуната.