Айрис Йохансен - Богатият варварин

— Не! Това не е възможно!

Никога не си бе позволявала да мисли за това, защото знаеше, че болката от тези мисли е непоносима.

— Аз мога да направя невъзможното възможно.

Тя скочи на крака, отиде до прозореца и се загледа в двора, без да вижда нищо.

— И ти не си по-различен от другите мъже. Сам го каза. Обичаш да бъдеш собственик.

— Казах също, че мога и да се владея. Омъжи се за мен и след три години ще те изпратя в Париж или Лондон или където пожелаеш. Ще ти купя хубава къща и ще изпълнявам всяка твоя прищявка. Можеш да живееш като благородна лейди и да притежаваш модерен салон. Ще правиш всичко каквото си поискаш — тук той направи кратка пауза, след което добави: — и няма да бъдеш притеснявана от никакъв съпруг, тъй като аз, естествено, ще остана в Седикхан.

— Според общоприетите норми това съвсем не е в реда на нещата.

— Убеден съм, че ни най-малко не те е грижа за тези норми.

Тя се обърна и го погледна в очите.

— Наистина ли ще го направиш?

Той кимна.

Беше прекалено хубаво, за да е вярно. Не можеше да си представи, че никога нямаше да й се наложи да играе ролята на безмозъчно същество, както правеше майка й, и че никога повече нямаше да се върне в Белажо.

Тес сключи ръце на гърба и започна да се разхожда напред-назад из стаята.

— Няма да стане. Баща ми ще ни хване, преди още да стигнем граница!

Гален поклати глава.

— Границата е само на един ден път оттук.

— Той ще ни последва дори и в твоя Заландан.

— Може и да се изкуши — съгласи се шейхът, — но веднъж стигнали в Заландан няма да имаме проблеми. Ние сме войнствен народ. В сравнение с нас вашите тамровиянци са изнежени и безпомощни.

Девойката предизвикателно вирна брадичка.

— Тогава защо искаш да ни използваш като гарант за военната си мощ?

— Невидимата сабя е толкова добра, колкото и видимата, стига само врагът да повярва, че е насочена в сърцето му.

— А няма ли демонстрацията на твоята сила да се окаже безполезна, ако другите шейхове научат, че Тамровия е против нашия брак?

Лицето му трепна от изненада.

— Виж ти, колко си прозорлива! Да, така ще се окаже. Но това няма да се случи. Необходими са ми не повече от шест месеца, за да успокоя гнева на баща ти и да го накарам да ме приеме за свой зет.

— Няма да ги имаш.

— Ще ги имам. Може би дори и малко повече — каза той и се замисли. — Зависи само от това, кога ще изпрати известие до манастира да се върнеш в Тамровия.

— Но той вече… — внезапно я осени едно прозрение. — Нима Саша?!

— Той посети чичо си и използва случая да напише писмо до майката игуменка и да го подпечата с печата на баща ти.

Тес си спомни за внезапното изчезване на Полин в последния момент.

— Ами Полин?

— Уверявам те, че тя остана извънредно доволна от златото, което получи.

— Сега разбирам. Били сте изключително добре организирани.

— Но и забележително цивилизовани — иронично добави той. — Баща ми отвлече майка ми и я принуди да се ожени за него. Аз обаче не съм като баща си Винаги съм бил на мнение, че собственият избор е далече по-добър от принудителния.

— Стига да е в твоя полза.

— Защо и двамата да не се възползваме от този брак?

Тя прехапа устни.

— И аз ли?

— Ти си единствената дъщеря на брата на тамровския крал — каза той и потърси погледа й. — Направи ми силно впечатление със смелостта си, която ще бъде от голяма полза за моя план.

— Значи след три години ще бъда свободна, така ли?

— Ще видиш, че животът в Заландан не е чак толкова непоносим. Дори си има някои предимства.

— Ще имаме ли кон? Един прекрасен кон като Телзан.

Лека усмивка се появи на устните му.

— Все пак аз съм малко суетен и би могла да ме обидиш с това, че за да се ожениш за мен, искаш четирикрак подкуп.

— Ще имам ли кон? — настоя тя.

Той кимна сериозно.

— Ще ти подаря едно прекрасно животно. Притежавам една светлокафява кобила паломино, която много ще ти подхожда.

Вълнение и страх се надигнаха едновременно в нея.

— Има още едно нещо.

Тес внимателно го погледна.

— Искам колкото е възможно по-скоро да имаме дете.

Тя се взря в него, изпълнена с недоумение.

— Изглеждаш изненадана. Не мисля, че това е нещо неестествено.

— О, не, разбира се. Зная, че всеки мъж иска да има син.

— Не е задължително да е син. Просто едно дете, което да заздрави връзката ни. За баща ти ще е по-трудно да уреди друг брак за теб, ако носиш в утробата си детето на друг мъж — каза той и се изправи. — А в очите на моя народ детето ще докаже силата на нашия съюз.