Айрис Йохансен: Богатият варварин

— Тъкмо си миех лицето.

Още една глупост! Боже, какво й ставаше?!

— Да — леко докосна брадичката й той. — Ти все още имаш най-изящната кожа. След детството много жени изгубват този копринен блясък.

— Така ли? — той стоеше толкова близо до нея, че тя усети миризмата на коне, билки и сапун и почива топлината, която се излъчваше от тялото му.

Тес взе хавлиената кърпа от него и я постави на умивалника. Ръката й трепереше, но това не я изненада.

— Как са Аполон и Дафне?

— Отлично.

— Радвам се. Често мислех за тях — каза тя и отстъпи крачка назад. — Със Саша ли дойде?

— Не — усмихна се едва-едва той. — Саша дойде с мен. И то, ако смея да добавя, с не особено желание. Измъчва се от куп съмнения и лоши предчувствия — приближи се до стола. — Може ли да седна?

— Очаквам всеки момент да дойде Саша.

Той я погледна с любопитство.

— Нима се страхуваш от мен? Странно. Не те помня такава.

— Глупости. Разбира се, че не се страхувам. Просто съм изненадана. Не очаквах да те срещна тук и затова ме намираш неподготвена.

— Неподготвена ли? — повтори той замислено и потърси погледа й. — Имам чувството, че ти вечно си нащрек. Всъщност не е чудно при този живот, който винаги си водила — посочи стола до прозореца. — Моля те, седни. Не се страхувай от мен.

— Саша всеки момент…

— Саша няма да дойде, докато не приключи разговорът ни.

Тес се поколеба, после бързо отиде до стола, седна и сложи ръце в скута си.

Гален се усмихна, понечи да седне, но се спря.

— Твоя ли е? — протегна ръка той и взе украсената й с пера шапка.

Шапчицата изглеждаше изключително глупаво и несериозно в здравите му, мургави ръце. „Колко са красиви“ — помисли си тя разсеяно. Дълги, изящни пръсти, които се движеха в хармония, Докато опипваше кадифеното парче плат, за да го огледа от всички страни.

— Като че ли не е по твоя вкус.

— Полин я избра. Каза, че е по последна мода.

— И ти повярва?

Тес повдигна рамене.

— Беше ми все едно.

Гален остави шапката на масичката, седна на стола и отпусна ръце върху облегалките му.

— Не, ти не си създадена за дрънкулки и пера. Ако беше моя жена, аз бих ти избрал съвсем друго нещо.

Тя го погледна напрегнато.

— Изплаши ли се? — усмихна се шейхът. — Грешка на езика. Ние диваците, за съжаление сме много примитивни и чувството за собственост е една от типичните ни варварски черти, но ти не бива да се безпокоиш. Мога да се държа като дивак, но винаги, когато пожелая, мога и да се владея.

Тес се намръщи.

— Не те разбирам.

— Ще ме разбереш. Много е просто. Дошъл съм тук с едно предложение — започна той и я погледна право в очите. — Искам да се оженя за теб.

Очите й се разшириха, а мускулите на стомаха й се свиха, сякаш очакваше много силен удар.

— Какво?!

— Желая да създам родствена връзка между Тамровия и Ел Заланд. Крал Лионел отказа да се съюзи с нас. В неговите очи Ел Заланд е само едно диво племе бедуини, което не се различава с нищо от останалите. В моята страна брачният съюз има силата на политическо споразумение. Брат не напада брата си. Другите племена ще си помислят, че бракът ми с представител на кралския двор ми осигурява също и военна подкрепа на Тамровия — ръцете му така силно стиснаха облегалките на стола, че пръстите му бяха побелели. — Аз трябва да обединя племената на Седикхан под едно единно управление и единственият начин, по който бих могъл да го направя, е да докажа, че моята сила е по-голяма от тяхната. В Седикхан силата е всичко. Един съюз с Тамровия…

— Спри! — смаяна поклати глава тя. — Защо идваш при мен? Аз нямам думата. Баща ми ще избира моя съпруг, а…

— Той за нищо на света не би избрал един див шейх от Седикхан — довърши Гален вместо нея.

Тес кимна бавно.

— Не исках да те обидя.

— Няма значение. Зная какво е отношението на Тамровия към мен и затова дойдох при теб. Ще се оженим утре. Няма да казваме на баща ти, докато не стане достатъчно късно, за да предприеме нещо.

— Невъзможно е! — засмя се тя. — Никога няма да е късно. Не разбираш ли, че аз съм негова собственост? Ако се оженя против волята му, той просто ще анулира брака.

— Нима искаш да останеш негова собственост!

— А нима имам друг избор?

— Аз ти давам една възможност, която жена в твоята родина рядко получава — произнесе Гален и гласът му прозвуча завладяващо. — Предлагам ти свобода!

Дълбоко в себе си Тес почувства искрица надежда.

— Бракът не е свобода.

— Би могъл да бъде и ще бъде. Мислила ли си някога какво означава да си свободна? Да правиш онова, което искаш и когато го поискаш?