Айрис Йохансен: Богатият варварин

— Нима искаш да кажеш, че тежа цял тон? — често й се искаше да тежи много повече, но колкото и да ядеше, си оставаше съвсем дребничка и слаба. Едва стигаше до средното копче на великолепната ленена риза на Саша. Тя повдигна брадичка и на лицето й се появи присмехулно изражение. — Ти си станал слаб и крехък от прекалено много развлечения. Чудя се защо баща ми ти се доверява и те изпраща да ме придружиш до Белажо.

Усмивката му се стопи и той погледна настрана.

— По-добре да те заведа в хотела. Каретата е зад ъгъла.

— Един момент — обърна се тя към капитана, които тъкмо слизаше от гемията и му подаде ръка. — Довиждане, капитане. Благодаря ви, че бяхте толкова мил с мен. Пътешествието беше изключително Трябва да ни посетите в Белажо.

Прошареният капитан вдигна ръката й и я поднесе към устните си.

— И за нас беше вълнуващо, Ваше височество — отвърна сухо той. — И бих се радвал да го повторим. Може би след година или две.

— Разбира се — съгласи се тя, след което отново се обърна към Саша и го хвана под ръка — Вече съм готова.

Саша погледна любопитно капитана, който вече крачеше по улицата.

— Бедният човек, не изглежда особено доволен от теб. Какво си му сторила?

— Нищо — забеляза обаче недоверчивия му поглед и зае отбранителен тон. — Добре де, за първи път пътувам, без някой да ме надзирава и да ми казва какво да правя и какво да не правя. Когато отплавах за Франция преди шест години, Полин беше с мен и изобщо не ми даде да разгледам кораба.

Полин я беше придружила до Франция и я беше настанила в манастира „Св. Маргарита“ в Париж, няколко месеца след което се ожени за един млад пекар.

— Полин не се появи при тръгването на кораба и сестрите не можаха да ми намерят друг надзирател.

— И кои части на кораба успя да изследваш?

— Бил ли си някога на бреговата наблюдателница?

— Онази малка кабинка на върха на мачтата?! Боже господи! Та аз не понасям височини.

— Можеш да видиш целия свят — замечтано каза Тес. — Вятърът развява косата ти, а миризмата на сол и море не би могла да се сравни с нищо друго.

— А аз може ли да те попитам как стигна до наблюдателницата?

— По мачтата. Трябваше да си събуя обувките, но изкачването се оказа малко по-различно от катеренето по дърветата в нашата гора — намръщи се тя.

— Предполагам, че се е изплашил за теб — сериозно каза Саша.

— Възможно е, но все пак можеше да изчака да стигна до върха, преди да се развика.

— Сигурен съм, че си му го казала.

Тя кимна.

— Казах му го, но той беше прекалено ядосан, за да ме изслуша. Нашият експерт в хотела ли е?

— Не Ще пристигне утре. Аз дойдох по-рано — един млад прислужник изскочи от каретата и отвори вратата — Мислех, че ще се зарадваш да отпочинем няколко дена, преди да тръгнем. И без това пътуването ни ще трае цели четири дни.

— На кораба нямах никаква друга работа, освен да си почивам. Опитах се да помогна на моряците, но те не ми разрешиха.

Ако онова, от което се страхуваше, наистина я очакваше в Белажо, тя нямаше никакво намерение да бърза.

— Какво ще кажеш да вечеряме в тази кръчма? — Тес посочи към близката кръчма, пред която имаше надпис с рисунка на младо момиче, седнало върху една скала. — Никога не съм яла в кръчма. Хайде, Саша, моля те!

Братовчед й кимна снизходително:

— В кръчма ли? Добре, но не и на пристанището.

По лицето й се изписа разочарование.

— Но защо? Моряците са толкова интересни хора. И разказват такива славни истории.

Саша й помогна да се качи в каретата.

— Сама искам да се уверя — настоя тя. Наведе се напред и лицето й пламна от вълнение. — Някой ден бих искала да тръгна на изток и да проследя маршрута на Марко Поло. Би било невероятно приключение, нали?

Саша я погледна и изражението му се смекчи.

— Наистина, невероятно приключение! — той я последва в каретата и седна срещу нея. — В тази кръчма обаче няма да срещнеш никакви маркополовци, а и този род моряшки свърталища се ползват с твърде лоша слава.

— И какво от това? Нали ти ще бъдеш с мен? — унило сбърчи нос тя. — Ако случайно се страхуваш за моята добродетел, искам да те уверя, че никой не би ми обърнал и капка внимание дори. Аз съм прекалено дребна. Моряците от кораба се отнасяха с мен като с пеленаче — каретата се раздруса по калдъръма и тя се облегна върху меките възглавници. — Мисля си дори, че когато мъжът, който баща ми е избрал за мой съпруг ме види, сигурно ще развали годежа — Тес се усмихна при тази внезапно хрумнала й мисъл. — Каква прекрасна възможност! Ако се направя още малко по-грозна, сигурно ще минат години, преди баща ми да успее да ми намери някой друг жених.