Саша го погледна изненадан. И тогава изведнъж разбра всичко. Под привидно спокойната външност на Гален Бен Рашид кипяха силни чувства. Веднъж проникнал зад маската му, Саша си даде сметка, че шейхът притежава същата онази дързост и непокорство, които той чувстваше в самия себе си.
Как ли една толкова дива и необуздана натура се чувстваше в Седикхан, където нищо не ограничаваше проявите на силата и яростта?
Гален наблюдаваше промяната в настроението, която се изписваше върху лицето на Саша.
— Да — прошепна той и устните му се свиха. — Аз съм по-див, отколкото ме мислят, но наред с това притежавам силна воля и разум, който ми подсказва, че не е нужно да се проявявам като варварин. Човек не бива да остава цял живот дивак само защото се е родил такъв.
Навярно чак до смъртта си Гален ще се разкъсва от борбата между дивия нрав и вродената му интелигентност, помисли си Саша със съчувствие.
— Кога си тръгваш от Тамровия?
— Утре призори — хитро се усмихна Гален. — Но престани да се мръщиш. Все още не съм се предал. Отивам си у дома, за да прегрупирам силите. Ако не мога да спечеля Тамровия за съюзник, ще отида във Франция и ще се обърна към Наполеон.
— Франция е доста далеч от Седикхан.
Гален повдигна рамене:
— Но за сметка на това Наполеон е много алчен. Не изключвам възможността да застане зад мен заради златото на Заландан. Все пак това е нещо, върху което си заслужава да се помисли.
— Нали майка ти беше французойка?
— Да. Французойка и тамровиянка — сухо отвърна Гален, като се спря на първото стъпало от мраморното стълбище. После промени темата: — Ще се кача в стаята си, за да предупредя Саид, че утре заминаваме.
— Нали ще те видя тази вечер?
Гален се усмихна и кимна утвърдително:
— Непременно. Какво ще кажеш да се срещнем тук в осем? Ще намерим няколко услужливи дами и ще ти покажа как се забавляват бойците от Ел Заланд.
Преди Саша да е успял да отговори, Гален вече бе поел по стъпалата.
— Няколко значи! Виж ти! — промърмори той заинтригуван.
Изведнъж реши, че му предстои да изживее една изключително вълнуваща вечер.
Стори му се, че някой го наблюдава, и окончателно се разбуди.
Напрегна мускули, но остана да лежи съвсем неподвижно с полуотворени очи. Камата беше на масата до леглото му, но за да я достигне, трябваше да се пресегне през жената, която се бе свила от лявата му страна.
— Господарю, Гален.
Той повдигна клепки. Две сиви очи напрегнато се бяха взрели в него от бялото детско лице, обгърнато от буйни кафяви къдрици.
Малката ръчица на Тес Рубиков здраво стискаше медния свещник.
— Нима и ти си прекалил с виното? — прошепна тя.
— Какво, по дяволите, правиш тук? — надигна се той и инстинктивно придърпа чаршафа, за да прикрие голотата си.
— Слава богу, че не си пиян. Отидох първо в стаята на Саша, но не успях да го събудя… — въздъхна с облекчение Тес и отстъпи крачка назад. — Нуждая се от помощ. Не мога да се справя сама. Ти… — в този мит погледът й падна върху голата жена, която се бе свила в единия край на леглото. — С две ли спиш? Полин никога не го е правила с повече от един наведнъж. Защо…
— Как влезе тук? Не бях толкова пиян, че да не заключа вратата.
— Влязох през малката стаичка за прислугата. Там има таен проход, който води към много от стаите в двореца Открих го преди три години — разсеяно промърмори Тес, като разглеждаше русокосата жена, сгушила се до Гален. — Това е лейди Камила, нали? Без дрехи изглежда много по-слаба. А коя е другата?
— Това не те интересува — намръщи се той. — Саид не спи ли е онази стаичка?
— Кой, твоят слуга ли? Минах съвсем безшумно покрай него и не го събудих — отвърна тя и сви рамене нетърпеливо. — Но това не е важно. Нуждая се от помощта ти! — Тес погледна към чаршафа, с който се беше наметнал Гален. — Студено ли ти е? — обърна се, взе от стола яркочервената кадифена риза и му я подаде — Ето, облечи това!
— Благодаря ти — сухо каза той и напъха ръцете си в ръкавите — Много си мила, но си твърде неблагоразумна.
Камила се обърна и простена в съня си.
Тес я погледна пренебрежително.
— И двете спят дълбоко. Пияни ли са?
— Изпиха няколко чаши вино.
Девойката критично огледа спящите жени.
— Май доста повече от няколко. Все пак не е нужно да ги будим. Аз наистина не би трябвало да съм тук.
— Струва ми се, вече ти казах това.
— Ще те чакам в стаичката — прекъсна го тя и се отправи към преддверието.
Читать дальше