Айрис Йохансен - Богатият варварин

Стори му се, че някой го наблюдава, и окончателно се разбуди.

Напрегна мускули, но остана да лежи съвсем неподвижно с полуотворени очи. Камата беше на масата до леглото му, но за да я достигне, трябваше да се пресегне през жената, която се бе свила от лявата му страна.

— Господарю, Гален.

Той повдигна клепки. Две сиви очи напрегнато се бяха взрели в него от бялото детско лице, обгърнато от буйни кафяви къдрици.

Малката ръчица на Тес Рубиков здраво стискаше медния свещник.

— Нима и ти си прекалил с виното? — прошепна тя.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — надигна се той и инстинктивно придърпа чаршафа, за да прикрие голотата си.

— Слава богу, че не си пиян. Отидох първо в стаята на Саша, но не успях да го събудя… — въздъхна с облекчение Тес и отстъпи крачка назад. — Нуждая се от помощ. Не мога да се справя сама. Ти… — в този мит погледът й падна върху голата жена, която се бе свила в единия край на леглото. — С две ли спиш? Полин никога не го е правила с повече от един наведнъж. Защо…

— Как влезе тук? Не бях толкова пиян, че да не заключа вратата.

— Влязох през малката стаичка за прислугата. Там има таен проход, който води към много от стаите в двореца Открих го преди три години — разсеяно промърмори Тес, като разглеждаше русокосата жена, сгушила се до Гален. — Това е лейди Камила, нали? Без дрехи изглежда много по-слаба. А коя е другата?

— Това не те интересува — намръщи се той. — Саид не спи ли е онази стаичка?

— Кой, твоят слуга ли? Минах съвсем безшумно покрай него и не го събудих — отвърна тя и сви рамене нетърпеливо. — Но това не е важно. Нуждая се от помощта ти! — Тес погледна към чаршафа, с който се беше наметнал Гален. — Студено ли ти е? — обърна се, взе от стола яркочервената кадифена риза и му я подаде — Ето, облечи това!

— Благодаря ти — сухо каза той и напъха ръцете си в ръкавите — Много си мила, но си твърде неблагоразумна.

Камила се обърна и простена в съня си.

Тес я погледна пренебрежително.

— И двете спят дълбоко. Пияни ли са?

— Изпиха няколко чаши вино.

Девойката критично огледа спящите жени.

— Май доста повече от няколко. Все пак не е нужно да ги будим. Аз наистина не би трябвало да съм тук.

— Струва ми се, вече ти казах това.

— Ще те чакам в стаичката — прекъсна го тя и се отправи към преддверието.

— Ако Саид се събуди, рискуваш да ти пререже гърлото, преди да успея да дойда. Мъжете от нашето племе не обичат среднощни посетители.

— Мога да вървя съвсем тихо. Няма да го събудя.

— В такъв случай можеш да се прибереш в стаята си Нямам намерение…

Не успя да довърши На гърба й съзря тъмночервени петна. Петна от кръв!

Тя го погледна през рамо:

— Какво?

— Нищо Отивай! Идвам след малко.

Момичето отвори вградената врата и изчезна зад нея.

Гален тихичко изруга, докато внимателно се опитваше да прескочи Камила и да се спусне на пода.

След няколкото часа пируване и сексуални удоволствия най-малко се нуждаеше от такива проблеми. Главата му беше малко по-бистра, отколкото на Саша, но настроението му съвсем не можеше да се нарече добро. Ако онзи звяр, баща й, я бе пребил от бой, това засягаше Саша, а не него. Тя не му бе родственица, така че нямаше никаква причина да се гневи при вида на кръвта върху гърба й. И все пак това нещастно дете го вълнуваше, може би заради днешната случка в блатото. Щеше да я изслуша с обещание, че непременно ще разговаря на другата сутрин със Саша, и да я отпрати обратно в стаята.

Отвори вратата на стаичката и видя Тес, която търпеливо го чакаше, седнала на един стол до стената. Господи, колко беше дребна, крехка и изящна. В дългата бяла нощница изглеждаше по-скоро на девет, отколкото на дванадесет години. Свещта, оставена ниско до стола, разкриваше съзвездие от лунички около малкото носле и обгръщаше буйните къдрици със загадъчно, диво сияние. Гален с неудоволствие забеляза, че Саид спеше съвсем спокойно срещу нея. Как, по дяволите, бе успяла да не го събуди?

Влезе в стаята.

— Саид!

Саид Абдул веднага вдигна рошавата си глава и моментално се събуди:

— Какво става?… — извика той, когато видя детето. — Кой е…

— Не е важно — каза Гален, който едва ли можеше да го обвинява за смайването му. Когато Саид се бе оттеглил, за да си легне, съществата от женски пол, които бяха с Гален, определено не бяха деца. — Остави ни сами. Ще те извикам, ако ми потрябваш.

Саид кимна и се изтърколи от леглото, като уви голото си тяло в одеялото. В следващия миг вече бе в съседната спалня.