Айрис Йохансен: Богатият варварин

— Защо ме гледаш така напрегнато, килен!

— Килен?

— На моя език тази дума означава дете.

— Чудех се дали те наричат златен заради цвета на кожата ти — отвърна тя и погледна настрани.

Той не отговори веднага, а първо се усмихна презрително:

— И в класната стая ли си шушукате за мен? Не, наричат ме златен заради цвета на онова, с което е пълна кесията ми, а също така и поради количеството му.

Тя отново го погледна:

— Много ли си богат?

— Като Мидас — присви устни той. — Моите хълмове край Заландан са пълни със злато. Толкова съм богат, че варварското ми присъствие не само се понася, а понякога е и желано, дори и тук, във височайшия ви двор.

Изпитваше болка. Тя я усети и инстинктивно се опита да го успокои:

— Варварски означава див, нали? Не мисля, че е толкова лошо да си див. Гората е пълна с красиви диви неща.

— Но тях не ги канят в изисканите салони.

— А би трябвало.

— Едва ли ще мислиш така след пет години.

— Грешиш. Аз няма да се променя.

Тя излезе от водата и легна на брега. Аполон се изкатери след нея. Обувките й бяха останали в блатото, а кафявата кадифена рокля доста бе пострадала. Боят положително нямаше да й се размине. Както и да е, рано беше още отсега да се тревожи за онова, което я очакваше. И без това не й позволяваха често да говори с възрастни, а Гален Бен Рашид бе най-интересният от всички мъже, които беше срещала.

— Кой знае. Бих се изненадал, ако не се промениш — усмихна се Гален, излезе на брега и се настани до нея. — Твоята очарователна майка не е сред моите покровители.

— Страхува се от баща ми, който, струва ми се, не те харесва особено.

— Защо се страхува от баща ти?

Тя го погледна учудено:

— Защото я бие, когато е недоволен от нея.

— Наистина ли? — Гален извърна глава, за да я погледне. — И тебе ли бие в такива случаи?

— Разбира се — отвърна тя наивно. — Мама казва че всички бащи постъпват така с децата си. Ти не биеш ли твоите?

— Аз нямам деца — каза Гален. — Освен това в Ел Заланд мъжете не бият жените си. Има и други, по-добри начини за наказание.

— Какви?

— Е, какви…

— Може би ги бият, но ти не искаш да си го признаеш Мама казва, че някои мъже не обичат да говорят за това пред другите, но всички бият жените и децата си.

— Аз не съм женен — намръщи се той. — Освен това не бих посегнал на безпомощна жена.

— Не се ядосвай. Няма повече да говоря за това — тя протегна ръка и погали мокрото тяло на Аполон. — Не исках да те дразня. Всъщност ти ми харесваш.

— Каква чест! — иронично се усмихна той и сведе глава.

Тя се изчерви:

— О, наистина е така. Не харесвам много хора, но ми се струва, че ти ми харесваш.

Помълча известно време, след което плахо добави:

— Благодаря ти, че не ме остави да загина в блатото. Постъпи много мило, че направи всичко това за мен.

— Мислех само за себе си. Следобед имам среща с Негово височество и всичките ми планове щяха да пропаднат, дори целият ми ден щеше да отиде на вятъра, ако трябваше да стоя и да гледам как претърсват онова блато, за да открият мъртвото ти тяло.

— Шегуваш се — неуверено се усмихна тя. — Та ти спаси и Аполон.

— Защо го наричаш Аполон? Защото е красив ли?

Тя поклати глава:

— Заради Дафне.

— Дафне ли?

— Всъщност това не са истинските им имена. Преди една година баща ми ги купи от един руски граф, който ги беше кръстил Вълк и Шеба. Татко искаше те да си родят малки и да отгледа цяла дузина ловджийски кучета — въздъхна тя. — Но Дафне не иска и да чуе за Аполон.

Гален избухна в смях:

— И ти й даде името на митичната Дафне, която се превърнала в дърво, за да се спаси от ухажванията на Аполон?

Тя кимна и се намръщи разтревожено:

— Надявам се обаче, че Аполон ще успее да промени отношението й към него. Баща ми е много ядосан и на двамата.

— И ядът му още повече ще се усили, ако не побързаш да се върнеш при гувернантката си.

Чуха тропот на конски копита и се обърнаха. Саша бавно се приближи до тях и пусна на земята ботушите на Гален.

— Е, сега изглеждате малко по-добре в сравнение с последния път, когато ви видях.

— Изглеждаме много по-добре — възмутено го поправи Тес. — Чисти сме и не воним — после се изправи с видима неохота и колебливо добави — Трябва да тръгвам.

Не искаше да се разделя с тях. Саша винаги й беше особено забавен, а що се отнася до приятеля му… Не беше сигурна какво точно изпитва към него. Повечето хора можеха да бъдат вместени в някакви рамки, но шейхът я объркваше. Той излъчваше… някаква вътрешна тъмнина, но не черна като злите сили, а нещо като мрака на нощта. Тес винаги бе харесвала нощта много повече от деня. Когато тъмнината падне, досадното и очевидното постепенно и незабележимо се превръщат в мистерия, в загадка. Детето направи реверанс и се усмихна мило на Гален: