Айрис Йохансен: Богатият варварин

— Нищо не става — намръщи се Тес, отказа се да чисти козината на Аполон, стана и пъхна ръката си в тази на Гален: — Ела с мен. Зад хълма има езеро, където ще можем да се избавим от калта.

При тези думи тя се обърна към коня му, но изведнъж се закова на място, а очите й се разшириха от удивление:

— Мили боже! Колко е красив! — тя пусна ръката на Гален и пристъпи към жребеца, който се изплаши от нея. — Как не го забелязах досега?

— Това е съвсем обяснимо. Беше изцяло погълната от мисълта да останеш жива — обади се Саша.

Тес не му обърна внимание:

— Как се казва?

— Телзан — отговори Гален.

— Няма да те нараня, Телзан — тя заговори нежно и направи още една крачка напред.

Конят я погледна плахо, но не реагира, когато тя докосна белия диамант на челото му.

— Удивително — промърмори младият шейх. — Обикновено не допуска да го докосват непознати.

— Разбира, че го харесвам. — Тес го погали по най-чувствителното място между очите. — Нямаше да се уплаши и първия път от мен, ако не вонях така отвратително от онова блато.

— Сега, когато ми напомни за това — сбърчи нос Саша — си мисля, че и аз на негово място бих се уплашил от теб.

Гален се усмихна иронично:

— Много си мила с конете.

— Когато не затъва в блатата, това хлапе прекарва повече от времето си в конюшните на двореца — обади се Саша.

— Но този кон не стои в конюшните — каза Тес уверено и погледна Гален. — Иначе непременно бих го забелязала.

— Държах го в града. Пристигнах в двореца днес.

— От Седикхан ли е?

— Да.

— Не съм виждала толкова силен и в същото време толкова грациозен кои. Има ли други коне като този в…

— Хайде да тръгваме, Тес! — предложи Саша и отново сбърчи нос.

— Ще отидем пеш до езерото Нали не искаш да се кача на коня в това състояние и целия да го изцапам?

— Прав си, Гален, би било кощунство да изкаляш коня си — сериозно отвърна Саша.

— Струва ми се, че това ти доставя голямо удоволствие — намръщи се Гален. — Може би трябва да те хвърля в блатото, за да сме квит — той вдигна Тес, сложи я върху коня и се настани зад нея. — Няма обаче да го сторя, преди да смъкна тази мръсотия от себе си, тъй като не бих изпитал превъзходство.

— Тази отвратителна зелена тиня се стича по седлото — запротестира Тес. — Казах ти, че е по-добре да вървим!

Той пусна коня в галоп към хълма, който тя бе посочила. Аполон затича след тях, като лаеше радостно.

— Малко кал по гърба е нищо за Телзан. Той е свикнал с къде по-грубо отношение.

Тес го погледна през рамо и в очите й се появи укор:

— Ти не използваш ли шпори?

— Не, а и освен това не съм свикнал да се подчинявам на деца.

— Не ти нареждам. Казвам само, че с шпори е по-добре.

Гален заобиколи хълма и спря пред малко езеро, обградено с високи борове.

— Дълбоко ли е?

— Не.

— Добре.

Той я взе в ръце и я хвърли в езерото.

Докато се мъчеше да изплува, ледената вода отне дъха й.

Шейхът все още стоеше на коня си и я наблюдаваше, готов да се разсмее.

— О, чудесно е — пое си въздух девойката. — Благодаря.

Усмивката му се стопи и той погледна замислено.

— Изглежда, че имаш по-развито чувство за благодарност и от хрътка. Мислех си, че ще се разгневиш.

Аполон скочи след нея, при което изпръска лицето й с кал и водни пръски. Тя се засмя и отново потопи главата си във водата. След това, докато изцеждаше косата си, го погледна със светнали от радост очи и попита:

— Защо? Нали бях цялата в кал и ти се погрижи за мен? Трябваше ли да имам нещо против?

— Не, но забелязах, че дамите от двора на Тамровия са доста чувствителни.

— Аз не съм дама от двора — поправи го тя, след което отново потопи главата си във водата и после сръчно разроши меката купчина от кафяви къдрици. — И не си прави никакви илюзии. Поне още четири години няма да бъда такава, тъй като съм ученичка.

— Е, в такъв случай няма да те обидя, ако си позволя да се изкъпя с теб — усмихна се той и скочи от черния жребец.

След миг нагази в езерото и продължи напред, докато водата не стигна до брадичката му.

— Господи, доста е студено!

— Април е. Езерата в твоята страна не са ли студени по това време?

— Не толкова. Тамровия е в планината, докато Седикхан в по-голямата си част е пустиня — отвърна той, гмурна се под водата и след това разтри косата си точно както Тес бе направила преди малко — Вярно е, че и езерата на хълмовете до Заландан не са кой знае колко топли, но все пак.

Косата му блестеше на слънцето като абанос, а от студа по лицето му дори и под медния загар изби червенина. Слънчевите лъчи придаваха на бронзовата му кожа златен оттенък и Тес усети, че го наблюдава с възхищение. Неговите черти не бяха така нежни както тези на Саша. Високите скули напомняха твърдостта на разпръснатите около езерото скали, черните очи бяха разположени дълбоко под тежки клепачи. Приличаше на останалите придворни не повече, отколкото вълците, които баща й преследваше по време на лов, приличаха на нежния Аполон. Шейхът беше по-силен, по-груб, по-брутален. Отличаваше се и с поведението си. Преди да се гмурне във вонящото блато, той се бе поколебал не повече, отколкото тя, преди да хукне след Аполон. Дори Саша, който много я обичаше, се бе опитал да си спести влизането в тинята. Гален я стресна с въпроса си: