Айрис Йохансен: Богатият варварин

— Говориш за височайшия ми баща — деликатно му напомни Саша, опитвайки се да влезе в настроението му.

— Той е глупак.

— Така е — с готовност се съгласи Саша — и то от най-упоритите.

— Нуждаех се от този съюз, за да създам единно и централизирано управление. С Тамровия като съюзник Ел Заланд би могъл да използва заплахата от чуждо нашествие и да обедини вождовете — продължи Гален и гласът му дрезгаво отекна под украсения сводест таван. — По дяволите! Тези войни не могат да продължават вечно. Те разкъсват Седикхан на части и ние не сме в състояние да постигнем никакъв напредък, докато племената взаимно се нападат и унищожават.

Саша беше слушал тези думи и преди, така че сега замълча, изпълнен със съчувствие.

— Сравнени с мощта на Седикхан, силите на Тамровия са нищожни и баща ти трябва да е луд, за да не повярва, че ние успешно можем да защитим границите му.

Саша не обърна внимание на обидите по адрес на баща си, тъй като и той мислеше така. Не беше сигурен обаче дали му е приятно да слуша, че се поставя под съмнение военната мощ на страната му, затова реши да промени темата на разговора:

— И така, какво ще правиш сега?

— Ще си отида — яростно просъска Гален. — Какво да правя тук? Ще воювам, ще убивам и ще се боря да оцелея. Така живеем в Седикхан.

— Можеш да останеш тук.

— И всички да ме гледат като варварин? — поклати глава Гален. — Не, приятелю. Скоро шегите и подмятанията ще ми дотегнат и ще трябва да им покажа как се държи един истински дивак — той погледна Саша — Защо не дойдеш с мен в Седикхан? Забелязвам, че животът тук не те очарова особено.

— Защо не, чувам, че жените ви са красиви и изключително щедри към нас, бедните мъже.

— Ела и ще видиш.

Очите на Саша светнаха дяволито:

— Знаеш ли колко по-приятно се прекарва времето с любовни игри? А ти си се заел да превръщаш Седикхан в едно скучно, мирно място — той погледна приятеля си и се замисли: — Винаги съм се питал защо си избрал точно този път.

Гален не отговори.

— Ти си непобедим, когато си със сабя в ръка, освен това си безпогрешен стрелец и…

— И какво значение има всичко това?

— И аз това се питам. Поне на мен винаги ми се е искало да правя точно това, с което най-добре се справям.

— На мен… на мен също много ми харесва това, което правя — колебливо произнесе Гален, без да вдига очи.

Саша го погледна изненадан. И тогава изведнъж разбра всичко. Под привидно спокойната външност на Гален Бен Рашид кипяха силни чувства. Веднъж проникнал зад маската му, Саша си даде сметка, че шейхът притежава същата онази дързост и непокорство, които той чувстваше в самия себе си.

Как ли една толкова дива и необуздана натура се чувстваше в Седикхан, където нищо не ограничаваше проявите на силата и яростта?

Гален наблюдаваше промяната в настроението, която се изписваше върху лицето на Саша.

— Да — прошепна той и устните му се свиха. — Аз съм по-див, отколкото ме мислят, но наред с това притежавам силна воля и разум, който ми подсказва, че не е нужно да се проявявам като варварин. Човек не бива да остава цял живот дивак само защото се е родил такъв.

Навярно чак до смъртта си Гален ще се разкъсва от борбата между дивия нрав и вродената му интелигентност, помисли си Саша със съчувствие.

— Кога си тръгваш от Тамровия?

— Утре призори — хитро се усмихна Гален. — Но престани да се мръщиш. Все още не съм се предал. Отивам си у дома, за да прегрупирам силите. Ако не мога да спечеля Тамровия за съюзник, ще отида във Франция и ще се обърна към Наполеон.

— Франция е доста далеч от Седикхан.

Гален повдигна рамене:

— Но за сметка на това Наполеон е много алчен. Не изключвам възможността да застане зад мен заради златото на Заландан. Все пак това е нещо, върху което си заслужава да се помисли.

— Нали майка ти беше французойка?

— Да. Французойка и тамровиянка — сухо отвърна Гален, като се спря на първото стъпало от мраморното стълбище. После промени темата: — Ще се кача в стаята си, за да предупредя Саид, че утре заминаваме.

— Нали ще те видя тази вечер?

Гален се усмихна и кимна утвърдително:

— Непременно. Какво ще кажеш да се срещнем тук в осем? Ще намерим няколко услужливи дами и ще ти покажа как се забавляват бойците от Ел Заланд.

Преди Саша да е успял да отговори, Гален вече бе поел по стъпалата.

— Няколко значи! Виж ти! — промърмори той заинтригуван.

Изведнъж реши, че му предстои да изживее една изключително вълнуваща вечер.