Айрис Йохансен: Богатият варварин

Гален се усмихна:

— Хубава работа! Как ще гледам принца на царството, потънал до ушите в тиня? Остави на мен. На един разбойник и дивак нищо няма да му стане, ако се поизкаля малко. Все пак дръж клона напред. Нека ни е подръка за всеки случай.

Гален нагази в блатото. Беше огромен мъж, тежеше много повече от Тес и моментално потъна до колене. Когато стигна до нея, калта вече го бе обгърнала до пояс.

— Дръж здраво кучето — каза Гален, като протегна ръка и я сграбчи за кръста. — И не се опитвай да ми помагаш.

После леко я повдигна и извика:

— Клонът, Саша!

Тес промърмори нещо успокоително на Аполон и спусна ръката си от врата към тялото му.

— Ами ако главата му потъне? Няма да може да диша!

— Ей сега ще се измъкнем оттук. Все пак по-добре се погрижи самата ти да дишаш.

— Аз съм отговорна за Аполон. За мен ще се погрижиш ти.

— Нима?

— Да.

Тес вече не се съмняваше, че е спасена. От момента, в който Гален обгърна кръста й и започна да я тегли към твърдата земя, у нея се появи странно усещане, че е в пълна безопасност. Тя вдигна глава и срещна погледа му:

— Зная, че няма да ме оставиш.

Ръцете му инстинктивно я притиснаха:

— Разбира се, че няма да те оставя — отвърна той и отмести поглед от нея. — Вече ми създаде достатъчно главоболия, за да си позволя да те изтърва. Още няколко сантиметра и ще можем да се хванем за клона, а след това Саша ще ни издърпа.

— Сто пъти по-добре, отколкото ако трябваше да влизам в тази мръсотия — усмихнато извика Саша. — И без това никога не съм обичал да се въргалям в калта. Знаеш ли, Гален, като си помисля, имам чувството, че всъщност ти направих услуга. В Седикхан едва ли би ти се случило такова приключение. Разбира се, ти също притежаваш пясъчни дюни, но какво…

— Клонът!

Саша протегна клона малко по-напред и Гален го сграбчи със свободната си ръка.

Принцът се наклони назад, за да има по-стабилна опора, и започна да ги тегли. След минута вече помагаше на Гален да излезе от тресавището.

— Мили боже! — възкликна Саша и започна да се превива от смях. Приятелят му беше покрит от главата до петите със сивкавокафява кал. — По дяволите! Направо си възхитителен! Ако сега те видеха отнякъде твоите скъпи приятелки, едва ли щяха да са толкова нетърпеливи да споделят леглото ти!

— А може би е точно обратното — отвърна Гален, обърна се и спусна Тес на коравата земя. — Бъди сигурен, че не безупречната ми външност е онова, което ги кара да си разтварят краката.

— Ти си непоправим циник. И нямаш никакво доверие в нежния пол.

Гален погледна многозначително към Тес:

— Такива разговори не са за пред деца.

— Нея ли имаш предвид? — поклати глава Саша. — Тес може и да е дете, но съвсем не е невежа. Тя отрасна в двореца и достатъчно е слушала такива неща.

Той се обърна към нея:

— Нали, хлапе?

— По-късно ще говорим за това. По-добре сега ми помогни — отвърна тя, тъй като в момента се опитваше да извади Аполон от калта.

Гален я побутна настрани, хвана кучето и го изтегли от блатото.

Животното веднага му се отблагодари, като разтърси гъвкавото си тяло и целия го изпръска с кал.

— Неблагодарна отрепка! — изруга Гален и избърса мръсотията от бузата си.

— Не го направи нарочно! — бурно защити животното Тес. — Кучетата винаги правят така. Не можеш да очакваш…

Тя внезапно се обърна към Саша и го погледна разгневена:

— Престани да му се смееш! Бен Рашид прояви изключителна смелост и не заслужава това от теб.

Сините очи на Саша заблестяха дяволито:

— Още едно завоевание, Гален. Е, вярно, че засега е малка, но след няколко години ще разцъфне в…

— Не му обръщай внимание — възмутено каза Тес.

— Не се тревожи. Изобщо не му обръщам внимание — отвърна Гален и погледна Саша с пренебрежение.

— Тес, къде е Полин? — попита Саша. — Предполагам, че не се разхождаш в гората сама?

— Разбира се, че не, но тя е заета с Мандел. Когато влязохме в гората, забелязах, че за известно време ще са заети и няма да имат нужда от мен.

Тес не гледаше братовчеда си, тъй като бе коленичила до Аполон и безуспешно се опитваше да изтрие част от калта по дългата му козина.

— Заети ли?

— Прелюбодействат.

Саша забеляза, че лицето на Гален едва забележимо трепна от силна изненада и той се засмя.

— О, в такъв случай няма да свършат скоро. Полин никога не се задоволява с един път.

— Коя е тази Полин? — попита Гален.

— Полин е вярната и добродетелна гувернантка на Тес — отвърна Саша, — а Мандел е един от конярите на скъпия ми чичо.