Айрис Йохансен - Богатият варварин

— И сам ще се справя.

— Не се и съмнявам, но все пак двама е по-добре.

Той не пожела да спори повече. Държеше двамата да бъдат здраво свързани един с друг и това съвместно изпитание се явяваше като добро начало. Усмихна й се и се изправи на крака.

— Имаш право. Много неща се вършат по-добре от двама — каза той, отиде до отсрещния ъгъл и седна върху купчина прясно сено. — Ти остани през първите два часа, а след това аз ще те сменя — Гален обгърна коленете си с ръце и се загледа в Тес Рубинов. Тя вършеше всичко с лекота и без излишни движения. Всяко нейно движение бе целенасочено и изпълнено с живот. Късите широки ръкави на роклята й разкриваха изящните лакти, които преминаваха надолу в здрави ръце, докосващи коня изключителна нежност. Каква странна смесица от сила и пламенност се криеше зад тази деликатна външност. Дребните жени никога не го бяха привличали, а ето че сега стомахът му се свиваше болезнено при представата за това, колко стегнато щеше да се окаже това тяло, когато го обгърнеше и потънеше…

Опита да се отърси от тези мисли, като се изтегна назад в сянката и облегна глава върху грубата стена. Не искаше Тес да разбере как реагираше тялото му на нейното присъствие. Тя бе обзета от планове и мечти за бъдещето. С две думи, изпитваше чувствата, които се бе надявал да възбуди в нея.

Някой я повдигна от сламата и я понесе.

— Ти ли си, Саша? — измърмори тя сънливо.

— Шшт, продължавай да спиш. Само ще те занеса в стаята ти.

Беше Гален. Клепачите й тежаха.

— Селик?

— Ще се оправи. Почти съмна.

Щом Гален я изнесе навън, хладният въздух облъхна лицето й. Тя се размърда.

— Сега трябва да налагаш студени компреси, за да спадне отокът.

— Започнах със студена вода още докато ти спеше.

— Не исках да заспивам.

— Работи много усилено. Заслужаваш почивка.

Клепачите й бавно се повдигнаха. Лицето на Гален беше само на няколко сантиметра от нейното. Като на сън видя суровите скули и красиво оформените устни. Не бе забелязала тези устни преди тъй като големите му тъмни очи доминираха над всички черти на лицето му.

Сигурно бе усетил погледа й, защото се наведе над нея и се усмихна.

— Спи, килен. Всичко ще бъде наред. Обещавам ти. Можеш да ми вярваш.

В съзнанието й изплува непоклатимата му решителност и трогателна нежност към Селик през последните няколко часа. Да, тя можеше да му вярва.

Затвори очи и потъна в сън. Знаеше, че в прегръдките на Гален е в пълна безопасност.

Тес и Гален се венчаха в катедралата „Светият Спас“ в три часа следобед на другия ден. Бракът им бе осветен от отец Францис Деслепс. Гален почиташе мюсюлманските обичаи, но беше християнин и… човек с изключително влияние върху отец Деслепс. Шейхът бе успял да осигури специално разрешение за брака, така че предварителните приготовления и обявяването му през трите следващи недели в църквата бяха избегнати.

Коленичила до Гален, Тес изпита странно чувство. Сигурно така щеше да бъде и с всеки друг мъж, помисли си тя. Човек се жени само веднъж и очевидно няма време да свикне с церемонията. На устните й се появи усмивка.

— Би ли ми казала какво ти е толкова забавно, че се усмихваш? — попита я Гален, щом се изправиха, след като благодариха на свещеника.

— Тъкмо си мислех, че е съвсем нормално да се чувствам малко особено. В края на краищата, това се случва един-единствен път в живота на човек.

— Така ли? Казваш го, сякаш е напълно естествено.

Излязоха и той й подаде ръка по стълбището към калдъръмената улица.

— Възможно е и да се ожениш отново. Животът в Седикхан не е от най-безопасните, а богатите вдовици много се търсят.

— Никога няма да се оженя отново — отсече тя Защо сама да си надявам хомота? Животът ми би бил далеч по-приятен без съпруг, който само би ми пречил.

— От съпруга си можеш да имаш и полза.

— Каква? Да ме защитава ли? Че аз мога да си наема и слуги за тази работа.

Гален й помогна да се качи в каретата, която ги очакваше пред църквата.

— Нямах предвид защита. По-скоро… съвместен живот.

— Повечето съпрузи са ужасни за съвместен живот. Прекалено заети са с другите жени, за да обръщат внимание на своите. Не, за една жена е далеч по-добре да живее сама. Мъжът само би й създавал неприятности.

Каретата потегли. Гален се отпусна на облегалката, погледна Тес и се усмихна.

— Ще видим дали след време ще продължиш да мислиш така. Все трябва да има някаква причина, поради която хората считат брака за свещен.