Айрис Йохансен - Богатият варварин

— Удобно ли? — усмихна се той. — Права си, малко удобство има в това нещо. Не мога да ти обещая, че няма да изпиташ болка, но вярвам, че ще ти хареса, когато го направим — Гален разкопча ризата си и я съблече.

Тес се вторачи в силните му мускули. Те изпъкваха на раменете му и ставаха още по-големи над лактите. Погледът й проследи тъмния триъгълник от косми, спускащ се от гърдите до пояса на черния му панталон. Плътта му изглеждаше като излъскан бронз. Тя почувства странно потръпване в стомаха.

— Щом няма да правим нищо, защо се събличаш?

— Защото ще си лягам.

— С мен ли? Защо с мен? Нали си имаш стая?

Той присви устни.

— За разлика от висшата аристокрация в Тамровия, в Заландан съпрузите не само спят в една стая, но и в едно легло.

— Колко странно! Допускам че невъзможността да се почувствам сама е истинско наказание — сви рамене Тес. — Е надявам се да свикна и с това.

— Аз също се надявам. Отметни одеялото.

Тя изтръпна, а очите й се разшириха.

— Какво?

— Изправи се и пусни одеялото. Искам да те видя.

Страните й пламнаха.

— Няма смисъл да ме гледаш, щом няма да правиш нищо.

— Има смисъл. Свали одеялото.

Тя се престраши да пусне одеялото и то се свлече до кръста й. Стори й се, че плътта й гори. Вдигна предизвикателно брадичка и го погледна.

— Защо трябва да ме гледаш? Не съм красавица като лейди Камила. Не вярвам да ти хареса онова, което видиш.

— Точно така, ти не си лейди Камила — кимна той и погледът му се спря на раменете й, преди да продължи надолу към гърдите, — но нали знаеш, че обикновено най-красивите бисери са върху малките бижута.

— Понякога обаче те са толкова малки, че не можеш да разбереш дали са красиви или не — тя с мъка си поемаше въздух и усещаше как гърдите й набъбват под погледа му.

— Мога ли вече да вдигна одеялото, господарю?

Той бавно поклати глава, без да откъсва очи от гръдта й.

— Не, не, още не. Струва ми се, че напредваме.

— В каква посока?

Гален се усмихна.

— Ами един към друг. Отсега нататък ти ще спиш гола в моето легло и аз ще те милвам и галя винаги когато пожелая — седна на стола, издърпа левия си ботуш и го пусна на пода. — Застани на колене в леглото и се обърни с лице към мен!

Тес отметна завивката и приклекна срещу него без да го погледне.

— Не вярвам да ти доставя удоволствие. Предполагам, че по-скоро го правиш, за да ме унижиш.

В този момент чу и другият ботуш да пада на пода.

— Не ти ли харесва да те гледам?

— Караш ме да се чувствам ужасно неудобно.

— Не трябва да се чувстваш неудобно. Ти си много красива.

Тя се изсмя подигравателно.

— Имам отвратителна червена коса, големи очи и…

— Най-изящните гърди и ръце, които някога съм виждал.

Тес шумно си пое въздух, а погледът й остана прикован към стената зад него.

— Не ми ли вярваш?

Тя с мъка преглътна.

— Не.

— Тогава ще трябва да ти докажа. Погледни ме.

Тес неохотно отмести поглед от стената. Той беше гол. Стоеше съвсем спокойно, леко разкрачен, като красива статуя от лъскав бронз. Погледът й се спусна надолу по тялото му и се спря върху възбудения му член. Очите й се разшириха.

— Увери ли се? — попита я нежно той, след като бе проследил погледа й.

— Изглеждаш по-различен.

— По-различен от какво?

— От последния път, когато те видях гол.

— Тогава ти беше дете — тихо се засмя той. — Освен това ме видя след, а не преди или по време на любовта.

Той взе свещта и прекоси стаята.

Тес инстинктивно се сви, без да отлепя очи от него.

— Слушай ме много внимателно! — нежно продължи той. — Аз наистина те желая. Толкова много те желая, че изпитвам болка — спря пред нея и постави свещта на поставката до леглото. — Съмняваш ли се още в това?

Тя остана безмълвна.

Гален протегна ръка и нежно погали косите й.

— Толкова си мъничка — прошепна той. — Снощи, когато те гледах, си мислех колко стегната ще бъдеш в прегръдките ми. Винаги, когато мисля за теб, се възбуждам и се чудя дали…

Струваше й се, че потъва в някаква бездна. Той я докосваше, а тя усещаше странно изтръпване в дланите, зърната на гърдите и дори в извитата част на ходилата. Най-после откъсна поглед от него.

— Не съм сигурна дали и аз те желая.

— Ти знаеш по-добре. Жената е създадена да приеме мъжа и да го желае — ръката му се премести от косата към шията й. — Възможно е самото чифтосване да не е удобно на кобилата, но никога ли не си виждала някоя кобила да се опира до жребеца, да го поглежда през рамо и да размахва опашка около него? — Палецът му натисна вдлъбнатината на шията и тя разбра, че той е усетил биенето на пулса й под меката плът. — Знаеш ли колко много искам и ти да бъдеш такава?