Айрис Йохансен - Богатият варварин

— Не исках да кажа това…

— Разбира се, че искаше. Не съм глупачка. Зная какво ти струвам — тя се отправи към столовата. — Ще закуся. Толкова дребно нещо няма значение, пък и зная, че трябва да се грижиш добре за мен — погледна го предизвикателно и добави: — Ти обаче ми предложи свобода и аз няма да позволя всичко да става по твое желание.

— Свободата ще дойде чак когато ме напуснеш — усмихна се той. — Освен това съм свикнал всичко в Заландан да става по мое желание.

— Гладен съм — прекъсна го Саша, направи крачка напред и като хвана Тес за лакътя, се промуши плавно между нея и Гален. — Ако вече сте свършили да си прехвърляте ръкавицата, предлагам да закусим. Хайде, Тес. Знаеш, че кавгите разстройват чувствителната ми душа — дочу подигравателния смях на Гален и го погледна с обидено изражение. — Ах ти, дребна душицо! Никога не си уважавал моите изтънчени чувства — побутна братовчедка си към вратата. — Отгоре на всичко и двамата не ми обръщате внимание и вече започвам да се отегчавам.

Ако съдеше по броя на шатрите, Тес би предположила, че цяла армия е окупирала малкия оазис Ел Дабал. Когато приближиха, най-малко седемдесет ездача, облечени като Саид, се понесоха като вихър към тях.

— Света Богородице! — възкликна Тес, хвана здраво юздите и се загледа в конниците. — Дори Негово Величество не пътува с такъв огромен ескорт.

— На крал Лионел не му се налага да прекосява страна, разкъсвана от воюващи помежду си племена — каза Гален. — Ескортът не е просто прищявка в Седикхан.

— Още по-малко, когато Тамар е обявил страната за своя собственост — добави мрачно Саша.

— Тамар ли?

— Шейх Тамар Хасан — каза Гален безучастно, като свали жакета си и го сгъна отпред на седлото. После отвърза шалчето, постави го върху жакета и разкопча горните три копчета на ризата си.

— Какво правиш? — попита Тес.

— Искам да се отърва от тези неудобни дрехи. Вече съм си у дома.

Той се усмихна и зъбите му заблестяха на фона на бронзовия загар на лицето. Тес го погледна изумена. Сега изглеждаше още по-див и по-необуздан, отколкото преди. Топлият бриз развя черните му коси и той едва потисна възбудата, която искреше в очите му. В този момент Тес разбра, че шейхът говореше съвсем сериозно, когато нарече безплодните златни пясъци, които блестяха под синьото небе, свой дом. Като че ли се беше слял с тази безмилостна, екзотична и красива земя.

— Саша, ти продължи с нея, а аз трябва да избързам напред, за да посрещна Калим.

Гален пришпори коня в галоп и Саид го последва.

Тес спря, за да чуе надигащата се врява от поздрави, с които бойците посрещнаха Гален. В началото мъжете останаха по местата си, но след това изведнъж го заобиколиха. Дори от разстояние. Тес успя да забележи, че лицата им излъчваха обич и уважение, граничещи с обожание.

— Те наистина го обичат — замислено промълви тя.

Саша кимна.

— Естествено. Нали благодарение на него Ел Заланд процъфтява.

— Не, не е само за това.

Саша замислено я погледна.

— Много си проницателна, палавнице. Гален е хамелеон. Може да се превръща в такъв, какъвто му се налага да бъде, да се приспособява към всяка ситуация и да дава всичко, което се иска от него Той дарява на хората от Ел Заланд онова, от което те се нуждаят, а в замяна на това получава всеотдайната им обич и вярност. Казах ти вече, че силата му е неограничена.

За първи път, откакто бяха потеглили, Тес се почувства неуверена. Ако Гален наистина бе хамелеон, за който Саша говореше, мъжът, който тя смяташе, че е започнала да опознава, можеше да се окаже, че изобщо не съществува. Изведнъж се почувства съвсем сама в тази дива страна.

— Прекалено късно е за разкаяние — каза Саша.

Тя поклати глава.

— Не се разкайвах. Е… може би малко. Хайде, да тръгваме, защото съм гладна! — каза тя и пришпори коня си.

Когато Тес се приближи, бойците утихнаха и тя бе обзета от лошо предчувствие. Добре поне, че Саша беше до нея. Гален разговаряше с един много красив млад мъж, възседнал прекрасен дорест кон. Двамата бяха толкова вглъбени в разговора си, че Тес отново се почувства съвсем чужда и… ужасно самотна.

— Има ли новини от Тамар? — попита Саша, когато вече бяха стигнали достатъчно близо, че да се чуват.

— Няма и следа от него, но това не означава, че не е тук.

Красивият млад мъж се изчерви и каза припряно:

— Проверих най-старателно, господарю.

— Това не е гаранция. Тамар е хитра лисица — Гален извърна глава и му каза нещо съвсем тихо.