Айрис Йохансен - Богатият варварин

— Не успях да разбера защо дойде?

Гален свали ризата си и се върна на дивана.

— Никой не знае защо Тамар прави едно или друго нещо. Ръководи се единствено от своите прищявки — каза той, легна на дивана и протегна дългите си крайници. — Тамар е един разюздан бандит и абсолютен дивак.

— Но някога сте били приятели.

— Някога, да.

Той замълча, но Тес все още усещаше напрежението, което се излъчваше от него.

— Защо го излъга за мен?

— Реших, че така е по-добре. Тамар не иска Седикхан да се обедини. Харесва му животът такъв, какъвто е сега. Желанието му да те притежава щеше да се засили, ако научеше, че ти си част от моя план.

Тес изведнъж си спомни думата, с която я бе назовал Тамар.

— Какво е кадина?

— Жена за удоволствия.

— Не можеше ли да му кажеш, че съм твоя съпруга, и пак да запазиш личността ми в тайна.

— Можех, но това щеше да го направи подозрителен. Той знае, че нямах никакво желание да се женя.

При тези думи Тес почувства, че я прониза неочаквана болка.

— Да, разбирам те — прошепна тя. Лежеше неподвижно и размишляваше върху току-що случилите се събития. След малко отново се обади. — Ти каза, че никой не знае защо Тамар върши някои не ща, но аз мисля, че ти знаеш.

— Да. Винаги съм бил в състояние да предвидя всяка негова стъпка.

— Как?

Той направи дълга пауза и Тес си помисли, че няма да отговори.

— Защото той е моят огледален образ.

— Какво?!

— Той е това, което бях аз и което отново мога да стана.

Изумена, тя почти извика:

— Но ти каза, че той е злобен бандит!

— Да.

— Разбойник и насилник?!

— Да.

Тес отново усети прилива на чувствата, които се излъчваха от стегнатото му тяло. Усети необузданата страст, контролирана с усилие, но не откри и следа от онази злоба, която се бе проявила в Тамар.

— Ти грешиш. Никога не би могъл да бъдеш като Тамар.

— Не греша — едва чуто промълви Гален, — но това няма да се случи. Стига само да проявявам воля, да се боря срещу него и да бдя…

— Гален ми каза, че сте имали среднощен гост — каза Саша на следващата сутрин, когато повдигна Тес върху седлото. — Не бива да се тревожиш, че това ще се повтори — Калим беше порицан, задето е допуснал Тамар да се промъкне по време на неговия пост.

— Гален го е наказал?

— Гален рядко наказва. Просто му каза, че е разочарован от него.

— Това е странен начин на управление.

— Това е начинът на Гален и досега той винаги се е оказвал ефикасен. Разочарованието на Гален боли много повече, отколкото обидата от всеки друг.

Тес сбърчи нос.

— Калим навярно много съжалява, че онзи дивак Тамар не ми е прерязал гърлото. Ясно е, че той не ме харесва.

Саша погледна настрани.

— Въобразяваш си. Как може да не те харесва, когато не те познава?

Тес си спомни пълния му с възмущение поглед, когато Гален му я представи, и поклати глава.

— Не си въобразявам — в този миг тя зърна Гален да излиза на кон от лагера, придружаван от Калим. — Какво знаеш за този Тамар?

— Не много. През последните години имаше няколко спречквания между неговото племе и Ел Заланд, но Гален гледа да го избягва.

— Защо?

Саша сви рамене.

— Нямам представа. Гален не говори за това.

— Заедно са отрасли. Може би все още го обича.

Саша поклати глава.

— Гален не би допуснал приятелството да се намесва, стане ли въпрос за доброто на Ел Заланд. Вероятно се срещат рядко поради голямото разстояние между племената ни.

— Да, сигурно е така — тя хвана поводите. — Да тръгваме! Гален вече напусна оазиса.

— Няма защо да бързаме — извъртя се Саша на седлото. — Докато стигнем Заландан, ти ще трябва да яздиш в края на колоната заедно с мен.

— Няма да изостана — обидена каза тя. — Яздя по-добре от теб.

— Не в това е причината. Гален трябва да е най-отпред заедно с Калим, за да води ескорта, но иска ти да си далече от главните сили.

— Света Богородице! — ръцете й стиснаха здраво юздите. — Първо ме затваря в онази шатра, а сега ме заставя да му дишам праха. Омръзна ми да ме…

— Обиждаш ме — прекъсна я Саша и направи обидена физиономия. — Не си ме виждала от години, а моята компания вече ти дотяга.

— Знаеш, че не това исках да кажа.

— Потърпи още само пет дни — каза той — докато стигнем в Заландан, и ще видиш, че нещата ще се променят.

Тес го погледна сериозно.

— Свобода ли ще получа?

— До известна степен.

Тя подкара коня си в тръс.

— До известна степен — повтори през зъби. — Всички тези ограничения никак не ми харесват. Когато стигнем в Заландан, повече няма да ги търпя.