Айрис Йохансен - Богатият варварин

— Почакайте, Мейджира! — двамата се обърнаха едновременно и видяха един млад мъж, който се приближаваше в галоп към тях. Когато спря, той се усмихна широко и сведе глава в учтив поклон. — Привет, Мейджира! Тъй като ще се движим отделно от главните сили, Калим ме изпрати да ви охранявам и да ви служа по време на пътуването. Казвам се Юсеф Бенардан.

— Мисля, че съм в състояние да осигуря на братовчедка си защита, Юсеф — раздразнено се обади Саша.

Юсеф го погледна открито. Очите му се очертаваха като две пламъчета.

— Чудесно. В такъв случай ще охранявам вас, Саша. За мен няма никакво значение.

— Да охраняваш мен ли?

Юсеф отпусна клепачи, за да прикрие дяволитите пламъчета в очите си.

— Мислиш, че тази чест е прекалено голяма за теб, така ли? Вярно е, че да ти изпратят най-великия войн на Седикхан да те охранява е чест, която би замаяла и усмирила всеки.

Саша притвори очи.

— Струва ми се, че ми прилошава.

Юсеф размаха безгрижно ръка.

— Ето, виждаш ли? Господарката явно има нужда от мен, след като ти имаш толкова деликатна природа.

Тес едва прикри усмивката си, виждайки как очите на Саша се разшириха от гняв. Братовчед й можеше да се шегува със собствената си деликатност, но не и да понася другите да правят това.

С крайчеца на окото Юсеф долови реакцията на Тес и веднага се обърна към нея с подкупваща усмивка.

— Не желая да ме връщате при Калим. Там ми е скучно и ще се чувствам самотен, тъй като всички мъже ми завиждат за храбростта. Убеден съм, че ще пътуваме много по-приятно, ако сме заедно тук, най-отзад.

— Така ли?

Той се усмихна гордо.

— За мен ще бъде огромно удоволствие да съм във вашата компания, а в замяна ще ви разкажа много истории, които ще ви поучат и развеселят. Ще видите как времето ще мине, без да го усетите.

— Нещо, което много силно желая — въздъхна Тес.

— В такъв случай се споразумяхме — каза Юсеф и й отправи още една омайваща усмивка. — Ще избързам напред да проверя дали пътят е безопасен за вас, но вие не се страхувайте, аз няма да ви оставя дълго да се лутате без мен в тази необятна скука.

Юсеф пое в галоп след колоната мъже, която се изнизваше от оазиса.

Тес чу Саша да проклина под носа си и не успя да сдържи смеха си.

— Не намирам нищо смешно… — неохотно се усмихна Саша. — Отпред само ще им пречи, така че не случайно Калим ми го праща тук. Този негодник има ясна цел. За пет дни той вероятно ще успее да настрои хората на Гален един срещу друг и да внесе безредици в ескорта.

— Не е ли голям боец?

— Не съм казал това. Той наистина е един от най-добрите войни на Гален, но за нещастие има склонност към всевъзможни лудории.

— Имам чувството, че ми харесва.

— Не се учудвам. Повечето жени имат слабост към Юсеф. Това пък, от своя страна, обяснява защо не го обичат мъжете.

— Женкар ли е? — би се учудила, ако бе така тъй като Юсеф не притежаваше нито красивата външност на Калим или Саша, а още по-малко магнетизма на Гален. Беше малко над средния ръст и изглеждаше по-скоро жилав и подвижен, отколкото силен. Всъщност с искрящите си очи и веселото кръгло лице й приличаше на симпатична маймуна.

— Да речем, има слабост към жените. Когато те му се усмихват, той забравя такива незначителни подробности като съпрузи и бащи — сви рамене той. — Но ти не се тревожи, може да е дързък, но не е луд. Не само че няма да обиди съпругата на Гален, но може дори и да те забавлява. Е, наистина, никак не ни е притрябвал този негодник, но…

Тес сви устни.

— Разбира се, че не ни е притрябвал — съгласи се тя, но вече чувстваше, че настроението й се повишава, и пришпори кобилата си в тръс. Беше сигурна, че когато бе изпратил Юсеф да я придружава, Калим най-малко бе мислил да й осигури компания, но присъствието му все пак можеше да направи пътуването малко по-приятно.

— Заландан! — възторжено извика Юсеф и подкара в галоп след колоната, която беше на четвърт миля напред.

— Не очаквах такова нещо — откликна Тес, спря на хълма до Саша и се загледа долу в равнината към големия град, обграден от високи стени. Залязващото слънце сякаш рисуваше със златна четка тюркоазените минарета и белокаменните къщи на Заландан. Красотата на града заплени душата и сърцето й. — Поразително е! Градът е голям почти колкото Белажо!

— А с това свършва и приликата им — сухо отбеляза Саша. — Белажо е по на запад, докато Заландан определено е на изток.

— И все пак ти предпочете да прекараш тук с години наред.